ЦБ. Място на ЦБ в системата

Националната, централната или емисионната банка е изключително важна финансова структура за всяка съвременна държава и нейното национално стопанство. Централната банка на България е БНБ, а нейната дейност е уредена в Закон за БНБ, в сила е от 10.06.97 г. и последващите го изменения и допълнения.

Основна задача на БНБ е да въздейства за поддържане стабилността на националната парична единица чрез провеждане на парична и кредитна политика и да съдейства за създаването и функционирането на ефективни платежни механизми. Тя има изключителното право да емитира банкноти и монети в страната. Също БНБ регулира и контролира дейността на другите банки в страната с оглед поддържането на стабилност в банковата система и защита интересите на вложителите. Неин прерогатив е и участието в международни организации – (организационно и финансово), които имат за цел развитието на международното сътрудничество в областта на паричната, валутната и кредитната политика, както и да участва от свое име в дейността на тези организации.

Основният капитал на БНБ е 20 млрд.лв. Освен това БНБ формира провизии в определен от УС размер за покриване на безнадеждни и съмнителни вземания. Тези провизии са елемент от счетоводните разходи и коректив на активите по баланса.

За покриване на загуби на банката се формира и фонд “Резервен”, който се образува от отчисления в размер 25% от годишното превишение на приходите над разходите на банката. След отчисляване на сумата за фонд “Резервен”, от годишното превишение на приходите над разходите се заделят необходимите суми за фондовете със специално предназначение. Остатъкът от годишното превишение на приходите над разходите на банката се внася всяка година в приход на държавния бюджет в срок 4 месеца след края на финансовата година. Когато в баланса на БНБ сумата на активите й спадне под сумата на нейните задължения и на основния й капитал, министърът на финансите предоставя на банката прехвърляеми лихвоносни ценни книжа, издадени от МС, на сума, необходима за покриване на недостига. Предоставените ЦК се изплащат от реализираното годишно превишение на приходите над разходите на банката преди отчисляването на суми за фонд “Резервен”. Този ред обаче се прилага само, когато са изчерпани средствата по фонд “Резервен” и по специалната резервна сметка на банката.

Важните функции и роля на централната банка във финансово-банковия сектор и в националното стопанство като цяло обуславят необходимостта от определена относителна самостоятелност и независимост на тази институция. Става дума за нейната самостоятелност и независимост преди всичко от изпълнителната власт. У нас е възприет модел на управление на БНБ, който й осигурява тази независимост, защото в административно управленско отношение тя е подчинена на Народното събрание. Законът за БНБ обаче повелява, при определяне на общите насоки на паричната и кредитната политика БНБ и МС да се информират взаимно за своите намерения и действия.

Органите за управление на БНБ са управителния съвет, управителят и тримата подуправители, избрани за ръководители на основните управления.

Управителният съвет се състои от седем членове: управителят, тримата подуправители и трима други членове. За клонове на УС се избират и назначават лица, български граждани, с високи нравствени качества, изтъкнати професионалисти в сферата на икономиката, финансите и банковото дело.

Управителят на БНБ се избира от Народното събрание. НС избира и подуправителите, а другите трима членове на УС се назначават от президента на републиката.

Мандатът на членовете на УС е 6 години. УС се събира да заседава най-малко веднъж месечно. Той:

обсъжда и приема основни насоки на дейността си.

Приема нормативни актове по дейността на банката.

Определя лихвените проценти по операциите на банката.

Определя процентите на минималните резерви, които банките трябва да държат и утвърждава условията и изискванията за изпълнението им.

Определя с наредби нормативите и изискванията за регулиране на банковата дейност.

Приема правилник за дейността си.

Взема решения за въвеждане и преустановяване на отделни дейности на банката.

Открива и закрива клонове и представителства на банката.

Приема решения за издаване на нови банкноти и монети и определя сроковете, след които те престават да бъдат законно платежно средство и в които извадените от употреба банкноти и монети следва да бъдат обменени.

Обсъжда периодично отчетите за дейността на основните управления на банката.

Определя реда и компетентностите за отнасяне в загуба на несъбираеми вземания на БНБ.

Приема решения за участие на БНБ в международни организации и в мероприятия и дейности, предприемани от такива организации.

Приема внесения от управителя годишен бюджет, годишен счетоводен баланс и други отчети.

Разглежда и решава други въпроси от дейността на БНБ.

Управителят на БНБ организира, ръководи, и контролира дейността на банката с изключение на онези дейности, които са от изключителната компетентност на подуправителите. Той представлява банката в чужбина.

В БНБ се обособяват три основни управления – “Емисионно”, “Банково” и “Банков надзор”, всяко от които се ръководи от подуправител, определен от Народното събрание.

Основна функция на управление “Емисионно” е да поддържа пълно валутно покритие на общата сума на паричните задължения на БНБ, като предприема необходимите действия за ефективно управление на международните валутни активи на банката.

При възникването на системен риск за стабилността на банковата система управление “Банково” осъществява функциите на кредитор от последна инстанция.

Надзорът върху банковата система се осъществява от подуправителя, ръководещ управление “Банков надзор”. Издаването и отнемането на лицензия за банкова дейност се извършва с акт на управителя по предложение на подуправителя.

Вътрешният контрол върху финансовата дейност на БНБ се осъществява от главен ревизор, избран от УС на банката, след одобрение от председателя на Сметната палата.

Изключително право на БНБ е да пуска в обръщение банкноти и монети, които са законно платежно средство и задължително се приемат за плащания в палната им номинална стойност. Паричната единица на Република България е левът, разделен на 100 стотинки.

БНБ може, след като съобщи чрез “Държавен вестник” чрез средствата за масово осведомяване, да извади от обръщение пуснати от нея банкноти и монети след изтичане на определения от банката срок при заплащане на номиналната им стойност. След това те престават да бъдат законно платежно средство.

В закона за БНБ е уредена дейността на Централната банка в условията на “валутен борд”. Органът, който изпълнява функциите на “валутен борд”, е БНБ чрез своето управление “Емисионно”. Същността на “валутния борд” е, че общата сума на паричните задължения на БНБ не може да превишава левовия еквивалент на брутния международен валутен резерв, като левовия еквивалент се определя на основата на официалния валутен курс на лева към германската марка, който е 1000 лв. за 1 германска марка.

Общата сума на паричните задължения на БНБ включва:

всички банкноти и монети в обръщение, емитирани от БНБ.

Салдата по сметки, притежавани от други лица в БНБ с изключение на сметките на МВФ.

Брутният международен валутен резерв на БНБ е равен на пазарната стойност на следните активи на банката:

притежаваните банкноти и монети в свободно конвертируема валута.

Средства в свободно конвертируема валута, притежавани от БНБ по сметки в чуждестранни ЦБ или в други чуждестранни финансови институции, чиито задължения са оценени с една от двете най-високи оценки на две международно признати агенции за кредитен рейтинг.

Притежаваните от БНБ СПТ на МВФ.

Притежаваните от БНБ дългови инструменти, емитирани от чужди държави, ЦБ, други чуждестранни финансови институции или международни финансови организации, чиито задължения са оценени с една от двете най-високи оценки на две международно признати агенции за кредитен рейтинг, с изключение на дълговите инструменти, дадени или получени като обезпечение.

Салдото от вземанията и задълженията по форуърдни сделки или сделки с уговорка за обратно изкупуване на БНБ, сключени със или гарантирани от чуждестранни ЦБ или публични международни финансови организации, както и фючърси и опции на БНБ, задължени по който са чуждестранни лица и плащането е в свободно конвертируема чуждестранна валута.

Притежаването монетарно злато, оценено по 500 DM за една трой унция или по пазарната му цена, ако тя е по-ниска.

Когато законно платежно средство във ФРГ стане еврото, т.е. от началото на 1999 г., официалния валутен курс на лева към еврото се определя чрез умножаване на курса на лева към германската марка по официалния курс, по който марката се е конвертирала към еврото.

БНБ е длъжна при поискване да продава и купува без ограничения на територията на страната DM срещу левове на основата на спот валутни курсове, които не могат да се отклоняват от официалния валутен курс с повече от 0.5%, включително начисляваните такси, комисионни и други разходи за клиента.

БНБ може да придобива, притежава и продава валутните активи, съставки на брутния международен валутен резерв и да инвестира своите международни валутни активи, като инвестициите в ценни книжа могат да бъдат само в ликвидни дългови инструменти.

Пазарната стойност на включените в брутните международни валутни резервни активи, деноминирани в различна от DM чуждестранна валута, не може да надхвърля с 2% общата сума на паричните задължения на БНБ, деноминирани в тази валута съответно да е по-ниска с 2% от тези задължения.

Общата сума на задълженията по заеми, ползвани от БНБ, които са деноминирани и платими в чуждестранна валута, не може да бъде увеличавана, а в резултат на това размерът им надвишава 10% от активите на БНБ към момента на последния обнародван баланс. Това не се отнася за задълженията на БНБ към МВФ.

БНБ има право да извършва:

кредитни операции срещу обезпечение.

Сделки с благородни метали.

Сделки с чуждестранни валути

Сделки с депозити и финансови инвестиции.

Операции, свързани с платежния оборот.

Комисионни сделки.

Банкови сделки с чужбина.

БНБ не може да предоставя кредити на банки, освен когато възникне ликвиден риск, засягащ стабилността на банковата система. Тогава БНБ може да предоставя кредити в левове на платежоспособна банка за срок до 3 месеца, ако те са напълно обезпечени със залог на злато, чуждестранна валута или други подобни бързоликвидни активи. Кредитирането може да се извършва само до размера на превишението на левовия еквивалент на брутния международен валутен резерв спрямо общата сума на паричните задължения на БНБ.

БНБ единствена има право да обявява основен лихвен процент за съответен период.

Всички нереализирани печалби на БНБ, възникващи от изменения в оценката на банковите активи или задължения в злато или изградени в злато или чужда валута в резултат от промяна в цената или в обменния курс на златото или чуждестранната валута по отношение на лева, се отнасят по специална резервна сметка. Тя се използва за покриване на загуби, възникващи от по-горните промени, а ако са недостатъчни, се прибягва до фонд “Резервен”. Ако пак не са достатъчни, Министерският съвет предоставя на банката олихвяеми и прехвърляеми ЦК в размер на недостига. Предоставените ЦК се изплащат от годишното превишение на приходите над разходите.

БНБ може:

да купува и продава златни монети, кюлчета и други благородни метали.

Да купува, продава или сключва сделки с чуждестранна валута.

Да открива и поддържа сметки при международни финансови институции, ЦБ и други финансови институции извън страната.

Да открива и поддържа сметки и да действа като представител или кореспондент на международни финансови институции, ЦБ и др.

БНБ може да приема за съхранение благородни метали, ЦК и други ценности, т.е. да изпълнява задължение на депозитар. Тя приема от банките, от МС, от министерства и други ведомства, от фонда за гарантиране на влоговете в банките, от международни финансови институции, както и от общини парични депозити по текущи или срочни сметки. При определени условия може да открие сметки на инвестиционни посредници за извършване на сделки с ДЦК.

БНБ във взаимоотношенията си с банките:

определя с наредба задължителните минимални резерви, които банките са длъжни да поддържат при нея, метода на изчисляването им и условията и случаите за плащане на лихви върху тях.

Утвърждава други условия и изисквания за поддържане на стабилността на кредитната система.

БНБ съставя и платежния баланс на страната. За целта всички държавни и общински органи, ФЛ, ЮЛ, са длъжни да предоставя на БНБ необходимата информация.

БНСБ е официален депозитар на държавата. Тя организира и осъществява касовото изпълнение на държавния бюджет чрез търговски и други банки. БНБ при договорени с министъра на финансите условия действа като агент по държавни дългове или по гарантирани от държавата дългове. Тя не може да предоставя кредити под каквато и да е форма на държавата или на държавни институции освен кредити за покупка на СПТ от МВФ при редица условия, посочени изрично в закона за БНБ.

По отношение на отчетността в БНБ съществуват редица правила, утвърдени със закона за БНБ. БНБ води счетоводство по Закона за счетоводството. Финансовата година на БНБ започва на 01.01. и завършва на 31.12.Разходите на БНБ се извършват съобразно годишния бюджет приет от НС. Разходите по управлението се извършват по решения на управителя или упълномощено от него подуправител. Отчетите по бюджетните разходи на банката се проверяват от Сметната палата, която изготвя специален доклад за резултатите от проверката. Отчетът на бюджетните разходи се представя в НС едновременно с годишния й от отчет. БНБ:

публикува всяка седмица баланса на управление “Емисионно”, което отразява състоянието на основните му активи и пасиви, включително брутния международен валутен резерв и общата сума на паричните задължения.

Обнародва в ДВ състоянието на основните си активи и пасиви при приключването на всеки месец като се представят и обособените баланси на управление “Емисионно” и управление “Банково”, годишния счетоводен баланс и сметката “Печалби и загуби” на банката.

Формата и съдържанието на консолидирания баланс на БНБ, както и на обособените баланси на управление “Емисионно” и управление “Банково” трябва да съответстват на изискванията на международните стандарти. Годишният счетоводен отчет на БНБ се заверява от международен одитор и се публикува заедно с одиторския  доклад в съответствие с изискванията на международно приетите счетоводни стандарти. Международният одитор се избира от управителния съвет за срок от 3 години на проведен публичен търг. БНБ представя на НС два пъти годишно отчет, в който прави преглед и оценка на дейността си през предходния период. Този отчет се публикува. БНБ предоставя на НС годишния отчет за своята дейност, носи счетоводен отчет заедно с одиторския доклад и отчета за изпълнение на бюджета си в срок не по-късно от 30 април на следващата година.

?