След като Ханеман почувствал, че е изпитал достатъчно лекарства, той започнал да ги предписва в приетите по онова време дозировки. Но въпреки че пациентът винаги бивал излекуван, лекарството често водело до толкова тежко първоначално влошаване на симптомите, че пациентите и докторите изпадали в паника. Това влошаване трябвало да се очаква, понеже самото лекарство предизвикало симптоми, подобни на тези на пациента. Нещо повече, Ханеман искал да изпита лекарства, които се употребявали широко по онова време, като живак и арсеник, но разбира се не можел да даде такива токсични вещества на здрави хора.
Тогава той намалил дозата на една десета от обикновеното количество. Пациентът пак бил излекуван, влошаване имало, макар и по-малко. Това решение не било достатъчно добро. Ханеман разредил лекарствата още повече и всеки път предписвал само една десета от предишната доза и достигнал до разреждане, което било напълно неефикасно, понеже по същество в него не било останало повече лекарство.
Предимствата на простото разреждане били съвсем определено много ограничени. Ако лекарството не било достатъчно силно, за да влоши симптомите, то било прекалено слабо, за да излекува. Бъдещето на хомеопатията изглеждало разклатено.
Точно в този най-критичен момент Ханеман направил забележително откритие. И до днес не е ясно как точно е достигнал до него. Най-вероятно процедурата била резултат от познанията му по химия и алхимия. Във всеки случай той просто подложил всяко разреждане на серия от енергични раздрусвания, или „сукусии“, както той ги нарекъл и открил, че прогресивното разреждане по този начин прави лекарството не само по-малко токсично, но и с по-силно действие!
Ханеман открил решението на един проблем, който занимавал медиците открай време. Той разрешил проблема за страничните ефекти на лекарствата!
Сега ще предложим някои теории, за да обясним фактите, установени чрез наблюдение. Ханеман казва, че едно лекарство, изработено по този начин, е по-ефикасно, понеже „силите, скрити и като че ли дремещи в грубото лекарство, се събуждат към действие до невероятна степен“.
Ханеман първи приел, че дестилираната вода, алкохолът и лактозата (млечната захар) са медицински инертни, така че той разреждал лекарствата в тези субстанции. Ако лекарството било разтворимо във вода или алкохол, той смесвал една част от субстанцията с 99 части от съответната течност и подлагал тази смес на сто силни раздрусвания. Този динамизиран разтцор той наричал първа центесимална потенция. Смесвал една част от тази първа потенция с 99 части вода или алкохол и отново раздрусвал 100 пъти, за да направи втората центесимална потенция. Третата стъпка от процеса била да се разреди оригиналната субстанция до едно на един милион, след това до едно на сто милиона и т. н. Той повтарял това до 30 пъти и очевидно спрял до тук. Съвременните хомеопати използват потенции до стотици хиляди стотни и повече дори!
Изводите от това откритие са зашеметяващи. Една субстанция раздрусала и разредена едно на сто хиляди или на 10 с 60 нули все още действа и лекува болести бързо, трайно и без странични ефекти!
Очевидно този феномен не може да бъде обяснен с обикновените понятия в химията. Разрежданията са толкова астрономически, че дори една молекула от оригиналното лекарство не остава в течността. И все пак действителните клинични резултати сочат без съмнение, че някакво влияние остава. Влияние, което е достатъчно мощно, за да излекува дори дълбоките хронични болести. В афоризъм 209 Ханеман пише:
„Хомеопатичната система за медицина развива за своя специална употреба вътрешните лечебни сили на грубите субстанции посредством един особен процес, който досега никога не е бил изпробван; и единствено благодарение на него всички те стават неизмеримо дълбоко ефикасни и лекуващи. „
Ханеман открил, че всяко вещество в природата има някакъв вътрешен живот. Ние можем да мобилизираме и да използваме тази сила, ако знаем как да преработим правилно въпросното вещество.
Науката е показала, че когато е възможно да се редуцират веществата до тяхното молекулярно състояние и да се изолира една молекула, тази отделна молекула извършва непрестанно автоматично движение, известно като „Брауново движение“. Всеки атом и молекула е съставен от високоенергийни нива и частиците, които се съдържат в атомите, се движат със скорости, често доближаващи се до скоростта на светлината. Всеки днес знае, че от разцепването или синтеза на атомите се освобождава офомно количество енергая. Тези опити доказват, че в привидно твърдите материални субстанции в нашия свят дремят огромни количества енергая.
По някакъв начин повтарящите се разреждания и сукусии на хомеопатичното лекарство отключват огромна лечебна енершя, която е вътрешно присъща на тази субстанция. Във всеки случай ние откриваме, че енергията се освобождава чрез подходящ метод. Ние не знаем връзката, ако въобще има такава, между тези феномени, но има обективни доказателства, че те съществуват: Брауновото движение се наблюдава като се погледнат през микроскоп много малки частици, разтворени във вода. Модерната квантова физика измерва с голяма точност енергиите и скоростите на движение на субатомни частици, а атомните експлозии освобождават енергаята, която се съдържа в материята. В хомеопатията ние сме свидетели на забележителни случаи на изцеление, които потенцираните лекарства могат да постигнат.
В тази връзка поразително е това, което известният лечител Пара-целз е писал преди векове:
„Квинтесенцията е това, което се извлича от субстанцията… След като тя е била пречистена от всички замърсявания и от всички частици, които я увреждат и след като е била рафинирана до наи-висша степен, тя достига изключителни сили и съвършенства… В нея тогава има невероятна чистота и именно поради тази чистота тя има способността и достойнствата да пречисти тялото.„
Както видяхме, в областта на холистичната медицина – без да споменаваме влиянието на Айнщайн и модерната квантова физика – ние сме надскочили концепциите на материализма на 19 век и сме приели доста лесно идеята, че цялата материя е в действителност енергия и че тази енергия може да бъде освободена и дори овладяна. Истинско чудо е, че в хомеопатията тя е била насочена за лекуване на болести.