Ако пикантната история около заразяването на Памела Андерсън с хепатит по време на татуиране отдавна отзвуча, то не толкова успокояващо звучат изнесените данни за нивото на заболеваемост у нас. Още повече че според лекарите всички видове хепатитни вируси са опасни. Най-вече заради това, че в 30% от случаите заболяването протича остро и с жълтеница. При останалите заразени то е безсимптомно и често се бърка с лек грип или пролетна умора.
Според специалистите при заразяването с хепатит се наблюдава известна цикличност на пиковите периоди – бум на заразата има през 4-5 години. “След цикличното увеличение на инфекциите през 2001 г. и 2005 г., сега имаме нов подем на заболеваемостта, без да сме достигнали максималните стойности. Ето защо очакванията ни са и през 2010 г. броят на заразените с вирусен хепатит да продължи да нараства“, коментира д-р Илонка Маева, началник отдел “Противоепидемичен контрол“ в столична ХЕИ. По думите й у нас най-разпространени са вирусите А и В.
Вирусът на хепатит А (HAV) се предава изключително лесно и бързо по фекално-орален път. Инфекцията е известна още като “болестта на мръсните ръце“, т.е. настъпва при консумация на замърсени продукти и вода, както и при недобре измити ръце. Много рядко заболяването са пренася чрез кръв или медицински инструменти. Това означава, че вирусът може да попадне в организма както от сурови плодове и зеленчуци, ледени кубчета или недобре стерилизирани прибори, така и от храни или напитки, приготвени от заразен човек. Болните отделят вируса в околната среда и именно лесният начин за разпространението му е причина от хепатит А да се разболяват и деца, и възрастни.
“Хепатит А вирусът има подчертана сезонност – той върлува предимно през зимата и началото на пролетта, когато имунната система на човек е отслабнала. Заболяването може да протече със или без появата на жълт цвят. Инкубационният период е между 15 и 30 дни. Започва като грип – с повишена температура, главоболие, възпалено гърло, мускулни и ставни болки. Характерни са появата на болка в дясното подребрие и гаденето“, уточнява доц. Павел Теохаров, завеждащ лаборатория “Хепатитни вируси“ към Националния център по заразни и паразитни болести.
За разлика от хепатит А, вирус В се предава предимно по кръвен път и чрез замърсен инструментариум в лечебните заведения. Заразяване може да настъпи дори при козметични процедури като маникюр, пиърсинг, татуиране, акупунктура, пробиване на уши и др. Много рядко, но все пак е възможно заболяването да се пренесе и по полов път (при наличие на вируса в спермата или във влагалищния секрет). Описани са и случаи на предаване на хепатит В вирус (HBV) чрез лигавицата в устната кухина.
Най-често болестта протича с жълтеница. Инкубационният период е много по-дълъг – от 40 до 180 дни. “В началото заболелите се оплакват от обща отпадналост, намален апетит, гадене, тежест и болка под дясното подребрие. Тук липсват характерните за грипните състояния симптоми. Затова пък до десетина дни цветът на урината потъмнява, а кожата започва да се оцветява в жълто. Черният дроб се увеличава и областта около него е болезнена при пипане“, обяснява доц. Теохаров.
Вирус В не само уврежда черния дроб, но според лекарите той е и 100 пъти по-заразен от този на СПИН. Възможно е заболяването да протече без видими признаци и оплаквания – инфектираният може и да не разбере, че е носител на болестта, и да разпространява заразата, без да подозира. “Тихият убиец“ (както наричат още този тип хепатит) е засегнал около 450 хил. българи, алармираха наскоро експертите. По думите им освен всичко друго хепатит В може да доведе до цироза и рак на черния дроб. Те предупредиха, че само родените след 1992 г. са предпазени от него – те са ваксинирани по задължителната програма на Министерството на здравеопазването.
Причинителят на хепатит С не е изолиран – т.е. заболяването все още не е добре изучено, въпреки че около 3-4% от човечеството страда от него. По данни на епидемиолозите около 110 хил. души у нас са заразени с хепатит С вирус (HCV).
Предполага се, че инфекцията се предизвиква от два вируса, които са с различна продължителност на инкубационния период. Предава се чрез кръвопреливане и по-рядко чрез различни медицински манипулации. Възможно е и контактно-битово предаване на инфекцията. Инкубационният период е между 30 и 80 дни. В началото оплакванията са подобни на тези при хепатит А и хепатит В, но по-слабо изразени. Заболяването протича със ставни болки и кожни обриви. С появата на жълтеница оплакванията стихват. Оцветяването не е силно изразено и трае около три седмици. Този тип хепатит също е известен с името “тихия убиец“, тъй като увреждането на черния дроб настъпва без симптоми или със слабо изразени такива. Откриването на заболяването почти винаги става случайно, при изследване на кръвта след кръводаряване или при кръвни тестове по повод други здравословни проблеми. Много често наличието на вируса на хепатит С се установява едва когато пациентът вече е развил цироза, а тогава единствената възможност е чернодробна трансплантация.
Ефективна ваксина срещу болестта, причинена от вирус С, досега не е произведена. Затова пък у нас официално са регистрирани и одобрени няколко ваксини срещу хепатит А и хепатит В. Има и комбинирана – едновременно срещу двата вируса. Ваксините могат да се намерят в аптеките. Личните лекари са тези, които ги поставят. Медиците предупреждават, че инжекцията не дава пълна гаранция, но може да ограничи развитието на инфекцията сред хора, обитаващи едно жилище. Иначе лечението е скъпо и изисква промяна на храненето. Медикаментите трябва да се пият продължително, категорични са лекарите.
Понякога лечението отнема от шест месеца до една година. Затова от изключително значение е храната да изобилства на витамини А, В, РР, С и К. От голяма полза са и плодовите захари, които попълват запасите от глюкоген в чернодробната клетка. Калият от плодовете и зеленчуците развива противовъзпалителен и обезводнителен ефект, като измества натрия от черния дроб, с което възстановява нормалната водна обмяна. Като най-подходящи плодове при хроничен хепатит се препоръчват грозде, ягоди, праскови, череши, ябълки, круши, портокали, пъпеши, дини. Сред зеленчуците пък най-полезни са моркови, зеле, магданоз, червено цвекло, черна и бяла ряпа, репички, краставички. Билкарите на свой ред съветват болните да наблегнат на отварите от бял трън. /chudesa.net