Характеристика и съдържание на правото на иск

Съдържание на ИМ:

а)  посочване на съда (необходимо е за преценка па подсъдността);
б) имената и адресите на страните и техните представители и ЕГН на ищеца, и номера на факса и телекса, ако има такива;
в)  цената на иска, когато той е оценяем (от това зависят родовата подсъдност, държавната такса);
г)  обстоятелствата, на които се основава искът (от които произтича правото) – това е основанието на иска;
Д) в какво се състои искането – това е петитумът на иска (съдържанието на спорното право и вида на търсената защита);
е)  подпис на лицето, което подава молбата;
ж)  посочване па доказателствата и представяне на писмените доказателства;
Приложения:
а)  пълномощно, когато молбата се подава от пълпомощник;
б)  удостоверение за държавните такси и разноските;
в)  преписи от ИМ и от приложенията според броя на ответниците.
3.  Проверка на редовността на ИМ – прави се еднолично от районния съдия или от председателя па окръжния съд или натоварен от него съдия. Всяко отклонение от изискванията на чл.98 и 99 прави ИМ нередовна. В такъв случай се изпраща съобщение на ищеца в 7-дневеп срок да отстрани нередовностите (чл. 100). Ако не го направи, ИМ му се връща. Той може да атакува разпореждането за връщане с частна жалба.
4.  Последици на ПИ – 2 групи: а) Процесуални:
–  поражда се състояние на висящ процес;
–  това е пречка за повторно предявяване на иск по същия спор – при
пълно тъждество между делата, т.е. когато имат едни и същи страни, основание и искане. В такъв случай по-късно образуваният процес се прекратява служебно от съда (чл. 95).
–  стабилизира се подсъдността по спора (чл.93 ал.З: при по-късна промяна делото не се препращи).
б) Материалноправни последици: прекъсване на давността; спиране па давността, докато делото е висящо; право на лихви поради забава, право на плодовете и срещу добросъвестния владелец (чл. 71 ЗС).
V.  Спорен предмет (предмет на делото)
1.  ПД е спорното материално субективно право, индивидуализират) чрез основанието и петитума (искането).
2.  Ищецът определя предмета на делото с ИМ (чл.98 г,д). ИМ, в която не се сочи основанието или няма петитум, е нередовна.
3.  Ищецът е господар на процеса, защото нито съдът, нито ответникът могат да променят предмета на делото, формулиран в ИМ. ПД може да се измени само от ищеца по силата на чл.116.
4.  Съдът е длъжен да постанови решение по предмета па делото, определен съгласно чл.98 г,д. Предметът на делото е предмет на СПН (чл.221). Чл. 224 – забрана на втори процес.