Плащанията са атрибут на стоковото производство и съдържание на обмяната на благата. Стоките, услугите, респективно благата се разменят срещу пари. Те пораждат паричните плащания. При размяната единият субект, т.е. контрагентът продава, а другият – купува, т.е. плаща. Отначало плащанията са се осъществявали директно или непосредствено от самите икономически субекти, което може да се илюстрира по следния начин. Продавач “А” продава стоката на “Б”, а той от своя страна му я плаща в брой.
Със създаването и развитието на банковата система банките започват да извършват финансово-посреднически услуги. На тази основа горната схема се променя така: “Б” получава директно стоките от “А”, но му ги плаща посредством банката.
Ако продавачът и купувачът се обслужват от различни банки, схемата ще изглежда така: продавач “А” осъществява размяната с купувач “Б” посредством банките – съответно банката на продавач “А” и банката на купувач “Б” – чрез междукасов превод.
Най-общо казано плащането представлява предаване на пари в брoй или прехвърляне по сметка от едно на друго лице с определени цели. Може да бъде породено от създадени дългови отношения между дебитори и кредитори, а също така и авансиране от страна на купувача на част от стойността на доставката или услугата чрез предварителни плащания. Целите на плащането могат да се систематизират в 6 основни групи:
Доставка на стоки и услуги.
Заплащане на заплати, наеми, надници, хонорари със създаден доход.
Нестокови плащания (данъци, такси).
Взаимоотношения вследствие кредитни взаимоотношения между стопанските субекти.
Кредитни и платежни отношения между стопанските субекти и гражданите.
Взаимоотношения вследствие външноикономическите сделки с други държави.
Съвкупността от всички плащания образува съдържанието на понятието платежен оборот. Същият бива стоков и нестоков; вътрешен и международен. Взаимоотношенията между стопанските субекти по отношение разплащане могат да се извършват с или без участието на банките. Така различаваме налични или касови разплащания и безналични или безкасови разплащания. В условията на пазарната икономика платежното посредничество на банките е от изключителна важност. Целта на безкасовите разплащания е: 1) намаляване на наличната парична маса в обръщение и 2) ускорява движението на паричния еквивалент на изпратените стоки и извършените услуги от купувачите към доставчиците.
Платежното посредничество се осъществява и съобразява с регламентираните в Наредба №3 за плащанията, общи условия, даващи представа за основните начала, върху които е изградено това посредничество. Плат. Посредничество на банките се основава на следните основни принципи:
Плащанията се извършват от банките, което изисква предварително разкриване на сметка.
В наредба за плащанията се определят формите, редът и сроковете, в които се извършват разплащанията.
Плащанията извън страната се извършват в съответствие с изискванията на еднообразните правила на международната търговска камера в Париж.
Безналичните разплащания се извършват в националната валута – лв., а във валута ако е в съответствие с нормативните актове, регулиращи валутния режим.
Безналичните плащания се извършват само по нареждане или с предварителното съгласие на платеца.
Плащанията се извършват в съответствие с изискванията поставени от титуляра на сметката.
Безналичните плащания в Б-я се извършват посредством БИСЕРА (банкова информационна система за електронни разплащания) и членството в нея е задължително.
Разплащанията се извършват с платежни документи, видът и съдържанието на които са регламентирани с банк. Унифицирани стандарти (БУС) и те имат унифициран номер за тях.
Плащанията могат да се осъществяват освен от разплащателна сметка и от други сметки в банки, само ако е предмет на договор.
Банките не контролират предмета на сделката като основание за безналично плащане.
Плащането се извършва в деня на постъпване на документите в банката и не по-късно от часа на приключване операциите на БИСЕРА.
Плащанията се извършват по реда на постъпване на платежните документи в банката.
За да могат обаче банките да осъществяват разплащанията между икономическите субекти, между Ф и ЮЛ, последните трябва да имат свои сметки при тях, по които да постъпват средства и да се изплащат задължения, респективно да се извършват тегления на суми. В литературата обаче няма общоприета класификация на банковите сметки, групирането им може да стане по различни белези. В зависимост от техния характер и предназначение разграничаваме следните видове банкови сметки:
Текущо-разплащателни сметки . по тях периодично постъпват средства и от тях текущо се извършват плащания. Характерните им белези са: висока ликвидност, ниска лихвеност, периодично изпращане извлечение от банката на титуляра на сметката за движението по нея. Този вид сметки изпълняват платежните функции на обикновена текуща или разплащателна сметка контокурентна сметка, чекова сметка.
Депозитни и влогови сметки – чрез тях се осигурява заделяне и съхранение на суми през определен период от време с оглед получаване на по-висок доход (при депозита) или осигуряване на необходимата сума от средства за покупка на стоки или заплащане на услуги с високи цени (кола, жилище и др) или просто създаване на резерви за непредвидени обстоятелства.
Заемни сметки – сметки по които се предоставя, ползва и погасява банков кредит.
Гаранционни сметки.
Кореспондентски сметки – те се откриват и водят между банките кореспондентки.
Съществуват и специфични сметки като акредитивни, сметки на трети лица, набирателни, ликвидационни и др.
Както вече споменахме плащанията могат да бъдат както налични така и безналични.
І. Плащания по банковите сметки в налични пари – за банковите сметки, чийто титуляри са ФЛ са характерни главно наличните обороти. Х-но за тях е, че в миналото те са се извършвали ръчно. Сега обаче това е механизирано. За целта се използват: автомати за броене на пари; автоматизирани парични трезори и централни каси; автомати за теглене на налични пари, наричани банкомати.
ІІ. Основни форми на безналични плащания – безналичните плащания фактически се извършват чрез прехвърляне по счетоводен път на средства от сметката на едно лице – платец по сметка на друго лице – бенефициент. В развитието на банковото дело все по-нарастваща част от плащанията се извършват в безналична форма. Те могат да се обособят на:
– плащания осъществявани по разпореждане на клиента, т.е. платеца, въз основа на което средствата от неговата сметка се прехвърлят по сметката на посочено от него лице;
– плащания по инициатива на бенефициента, но със съгласието на платеца.
Наредба №3 за плащанията предвижда прилагането у нас на следните видове безналични плащания.
Директен трансфер (вирментна форма).
Акредитив или акредитивна форма на плащане.
Незабавно инкасо.
Плащане посредством чекове.
Банките могат да прилагат и комбинирани така посочените форми, както и други, съгласувани с БНБ. Формите за плащане се договарят между контрагентите, а в разплащателните операции банките прилагат формата определена от титуляра на сметката.
Директен трансфер.
Тази форма на плащане намира широко приложение в нашата практика. Документът, чрез който се извършва плащането е платежно нареждане. То се изготвя и предоставя в банката от платеца, т.е. плащането се извършва по негова инициатива. В платежното нареждане се описват наименованието, разположението и кода на банката, имената и сметките на платеца и получателя, място и дата на подаване на нареждането, място и вид на банката, код на банковия клон на получателя, ако те не се обслужват от една банка, вид валута на плащане, основание за възникване на плащането и естествено подписи на главния счетоводител и директора (наредителя). С платежното нареждане платецът нарежда на обслужващата го банка да прехвърли от авоарите по сметката му сумата, която е цена на сделката по сметката на получателя. На това основание банката задължава сметката на платеца и се задължава сметката на получателя. Разплащането чрез вирментна форма има следните компоненти:
Договор за покупко-продажба включващ клауза за формата на плащане.
Експедиране на стоката от продавача на купувача.
Депозирано е платежното нареждане, издадено от платеца до обслужващата го банка, придружено със съответните документи (фактури, товарителници, митнически декларации и други).
Изпращане на платежното нареждане до банката на получателя след задължаване сметката на платеца.
Уведомяване на получателя за реализираното му плащане след заверяване на сметката. Директният превод може да се извърши чрез изпращане на документ, чрез телеграфен превод по пощата или чрез БИСЕРА. Платежните документи се съставят от платеца и той отговаря при неправилното им съставяне. Титулярите на сметки не могат да откажат получените преводи по тях. Все по-широкото приложение на тази форма на плащане се дължи на нейните предимства:
– плащането става след получаване на стоката и услугата;
– плащането е технически опростено. Изключени са възможностите за спорове по изпълнение на договорените изпълнения;
– платците имат възможност да проверяват изпълнението на договорите по отношение на количеството, качеството и асортимента, комплектованост и цена на получените стоки. Тази форма почти изключва отказ на плащане след депозиране на платежните документи в банката и така се намаляват възможностите за съдебни процедури вследствие нарушени договорни взаимоотношения. Вирментната форма е изгодна за доставчиците, когато платежните нареждания се предоставят своевременно от платеца в банката. Когато обаче това не се прави своевременно се отклоняват средства на продавача от целевото им предназначение и се достига влошено платежно и финансово състояние. Тъй като не винаги може да се разчита на добросъвестността на купувача доставчиците се въздържат от използването на вирментната форма особено при междуградски плащания и между клонове на различни търговски банки. Стоките и услугите се изпращат след получаването на паричния еквивалент. Така се елиминира риска за получателя. Вирментната форма на плащане се използва при взаимно доверие и авторитет между контрагентите. Банката приема платежни нареждания независимо дали има налични авоари по сметки или не. Ако липсват средства платежните нареждания стават просрочени и се удовлетворяват по реда указан в Наредба за плащанията и в съответствие с клаузите на ЗЗД. Разрешение на проблема е ползването на кредита овердрафт. Вирментната форма е особено ефективна при местни разплащания особено по отношение на свеждането до минимум на времевия интервал за движението на пари и стоки. Тук обикновено това движение става едновременно.
Акредитивна форма на плащане.
Тази форма на плащане се характеризира с това, че платецът предварително заделя и прехвърля по отделна акредитивна сметка средства за осигуряване плащането или вземането на получателя, т.е. на доставчика или бенефициента. Успоредно с прехвърлянето на средствата платецът определя условията, при които банката, в която е открит акредитивът, ще извършва плащането по него. Разбира се предварителното заделяне на средства и превеждането им по отделна акредитивна сметка става по искане и настояване на бенефициента. Може да се констатира, че акредитивната форма на плащане е много изгодна а бенефициента, но не е изгодна за платеца. Тя е изгодна за първия, защото твърдо му гарантира получаването на неговото вземане. Неизгодата й за платеца произтича от обстоятелството, че той предварително блокира и обездвижва за определен период от време част от своя оборотен капитал. Вместо да използва собствени средства платецът може да ползва и кредит.
Банката, при която се открива акредитивът, уведомява лицето, в чиято полза е открита акредитивната сметка, а така също за сумата по нея и условията за плащане. Плащането се извършва в банката на доставчика.
Документите, които се използват за откриване на акредитив са:
– пълномощно за откриване на А.
– нареждане за откриване на А.
– нареждане за превод.
В тези документи задължително се съдържа: адресът, наименованието и кода на банката, при която ще се открива А; име, адрес и банков код, № на банковата сметка на получателя; вид валута на плащане; допълнителни условия, ако има договорени такива; данни за ЮЛ или ФЛ, който е наредител за откриване на А.
Взаимоотношенията между страните могат да се изразят в следния порядък:
Договор за покупко-продажба или извършване на услуга, в който изрично е упомената акредитивната форма на плащане.
Нареждане за откриване на А, като банката на получателя незабавно го уведомява за откритият А в негова полза.
Пълномощно за откриване на А.
Експедиция на стоката.
Депозиране на търговските и транспортните документи от доставчика – документите уреждат пълната стойност на сделката, т.е. докум. за части от сделката не се изплащат.
Плащане на доставчика.
Предаване на документите в банката на наредителя.
Предаване на документите на платеца.
Закриване на А. Това става след приключване на сделката и изчерпване на сумата по А или след изтичането на срока, за който договора има валидност.
Възстановяване на неизползваната сума по сметката на платеца ако е останала такава.
Акредитивната форма се прилага при еднократни контакти между клиенти и доставчици.
В зависимост от характера и задълженията на участниците в разплащателния процес и условията за плащания А-те биват:
– А с покритие – при тях е налице цялостно или частично блокиране на средства по специална сметка в ТБ, обслужваща получателя по сделката;
– А без покритие – няма блокиране на сметката, но банката на наредителя става гарант, че при предоставянето на договорен пакет от документите, удостоверяващи, че плащането е станало изискуемо, то ще бъде изпълнено;
– отменяем А – при него наредителя има право да променя условията, при които е открит А;
– неотменяем А – не могат да се променят условията.
Акредитивите могат да бъдат още: възобновяем А и невъзобновяем А; прехвърляем и непрехвърляем А; потвърден и непотвърден А; и др.
Незабавно инкасо.
НИ инкасо е форма на плащане, която се извършва по инициатива на доставчика, респективно получател на плащането или бенефициента. За таза цел последният изготвя и предоставя в своята банка платежно искане. В него се съдържат: наименование, адрес и банков код на банката на платеца и получателя – място и дата за подаване на платежното искане; подписи на служебни лица и печати; вид валута на плащането; основание за възникване на плащането. За прилагането на НИ се изисква предварителното съгласие на платеца, плащането да става незабавно от неговата сметка по искане на получателя. Това съгласие е в писмена форма и в него изрично се посочват условията за ползването на тази форма. Платежният документ се депозира в банковия клон, в който се води сметката на платеца. Банката приема платежният документ за НИ в случаи, че са изпълнени поставените условия. След получаването на платежните документи банката на получателя изпраща платежните документи в банката на платеца и така предявява искане за събиране на сумата от сметката на платеца.
Банката задължава незабавно сметката и превежда сумата в банката на получателя в деня на получаването на платежното искане. Плащането се извършва в тридневен срок, считано от този момент. Ако в сметката на платеца липсват авоари, плащането се извършва след осъществяването на такива по сметката. Ако платеца се кредитира по текуща сметка или т.нар. овердрафт плащането се извършва чрез превишаване авоара по сметката. Когато не се ползва кредит овердрафт банката може да предостави и други кредити, оформени по заемна сметка. Предимство на разплащането с НИ е, че инициативата за плащането е на доставчика, който е заинтересован от своевременното и правилно приключване на сметните отношения. Недостатък на тази форма е, че документооборотът, т.е. пътят и времето за движение на платежното искане от депозирането му в банката на доставчика до постъпването на паричните средства по сметката на получателя е много дълъг. Този разрив във времето е най-голям в сравнение с останалите форми на плащане. НИ е сравнително трудоемка форма в сравнение с останалите. Най-съществен неин недостатък е обаче, че тя не гарантира плащането на доставчика, тъй като нейното приложение не е свързано с предварително плащане, нито с предварително блокиране на средства. При липса на пари по сметките на получателя, както и недоговорен кредит се постига взаимна задлъжняемост между икономическите субекти, която обикновено става верижна.
Плащания с чекове.
Тези плащания са нова и ограничено прилагана форма за нашата банкова практика. Плащанията с чекове чрез банките става само след предварителната им регистрация в БНБ. БНБ може да откаже регистрация на отпечатани вече чекове, ако са нарушени оказаните в БУС правила. С чекове могат да се разплащат ФЛ, така и ЮЛ за доставка на стоки и извършване на услуги помежду им. Чекът представлява документ, чрез който неговия издател дава безусловно нареждане на кредитен институт да извърши плащане от неговата чекова сметка в полза на трето лице. Чекът може да се издаде само ако издателя разполага с авоар по сметката си. Издава се в един екземпляр и се предава на получателя или бенефициента на сумата. Чековите формуляри се съхраняват внимателно. При загубване на контролната карта се уведомява незабавно банката издател. Чековите формуляри се попълват ясно, точно, четливо, без да се поправя и трие по тях. Чековете се издават до размера на разполагаемите средства на платеца или до размера на уговорения кредит овердрафт. Чекът следва да съдържа следните реквизити:
Наименованието чек, написано на езика, на който се издава чека;
Сума на плащането – цифром и словом;
Името на платеца, респективно банката, която трябва да плати, но от сметката му на издателя му;
Мястото на плащане, което е обикновено мястото, където се намира банката на издателя на чека;
Дата и място на издаването му;
Подпис на издателя;
Валута на плащането;
Име и наименование на ФЛ или ЮЛ получател;
Най-използваните видове чекове са:
Обикновен чек – използван от безупречни във финансово отношение клиенти, с които не се блокира предварително сума по сметка;
Лимитирани чекове – изплащат се от сметка, в която предварително са блокирани средства на платеца. Блокираната сума е равна на стойността на чековете в чековата книжка и разплащанията са в тези граници;
3)Акцептирани чекове – х-еризират се с това, че за всеки чек се блокира сума в отделна сметка в банката;
4)Поименни и на преносител – в реквизитите се включват наименованието на бенефициента или по негова заповед;
5)Чекове, платими в брой или за безкасово плащане;
6) Парирани или пресечени чекове – между пресечените линии се отбелязва името на бенефициента, банков клон, банков код и номер на банковата му сметка;
Предимствата на чековите разплащания са, че намаляват налично-платежния оборот в страната. Дават възможност за плащане в момента на доставка на стоката или извършване на услугата. Лесно иницииране на плащанията. Облекчава документооборота.
7)Клиринг – той е особена форма за безкасови плащания. Той представлява организация на разплащане между банки чрез взаимно прихващане на вземания и задължения от участниците в него. Клирингът се провежда по веднъж на ден за всички неуредени клирингови вземания и задължения между банките, възникнали в рамките на БИСЕРА. За да членуват в клиринговата система банките предварително трябва да са обявили съгласието си непокритите суми след приключването на клиринга да бъдат покрити чрез НИ от сметките им в БНБ.