Съдържание: Разпорежданията на завещателя относно лицето в чиято полза се извършват разпорежданията, както и предмета на разпорежданията /това, от което лицето се облагодетелствува/
Обект на завещанието: Разпореждания могат да са имуществени права, които могат да преминават по реда на наследственото правоприемство. Всеки от съпрузите може да завещае своята част от семейната имуществена общност в полза на другия съпруг или на трето лице.
Завещанието може да съдържа и неимуществени разпореждания, но те нямат юридически стойност. Ако завещанието възлага изпълнение на определено задължение без да е представено наследствено имущество то няма юридическа стойност. Във всички завещания се посочват лицата в чиято полза се правят имуществените разпореждания. Завещателят може да завещае на всяко лице което си е избрало, дори то да не е роднина. Няма ограничение стига да не се нарушава запазената част на необходимите наследници. Относно имуществото – всичко, което се наследява по закон, се наследява и по завещание.
Действие на завещателните разпореждания:
С откриване на наследството, лицето в чиято полза о направено се задължава да приеме завещаното му имущество. При универсални завещателни разпореждания към наследника преминава актива и пасива на наследството. Наследникът изпълнява първо дълговете на наследодателя, а след това завещанието му. Заветникът не отговаря за дълговете на наследателя. Заветникът не може да води иск за наследство, нито да предизвика делба на наследство, той е кредиторът на наследство и може иска само изпълнението на завета.
Ако има неяснота в завещаното разпореждане относно предмета или лицето – налага се тълкуване. Целта е разкриване истинската воля на завещателя.
Завещаните разпореждания могат да са чисти или с модалитет.
Модалитетните изменят съдържанието на завещанието и нормалното пораждане на правни последици. Те биват условие, срок, тежест.
1. Условие – действието на разпорежданията се поставя в зависимост от постъпването или настъпването на едно бъдещо и несигурно събитие. Общите завещателни разпореждания не могат да се правят под отлагателно условие.
Отлагателно условие – правните последици на завещанието настъпват след сбъдване на събитието. Сбъднатото условие има обратно действие – смята се безусловно от момента на откриване на наследството и прехвърля завещаната вещ от този момент.
Прекратително условие – завещанието проявява всички правни последици от откриване на наследството до сбъдване на събитието /условието/, когато прекратеното условие не се сбъдне. Завещанието действа като безусловен акт.
2. Срок – бъдещо сигурно събитие. Биват два вида:
– отлагателен /начален/ – отлага изпълнение на завещанието. То се изпълнява, когато началният срок настъпи.
– прекратителен /краен/ – докато той е висят завещанието се изпълнява. Настъпи ли, завещанието по право престава да проявява правните си последици. Общите завещателни разпореждания са само под краен срок /завет за плодоползуване/.
3. Тежест – завещателят налага на лицето, в чиято полза е завещателното разпореждане да извърши някакви действия. Тежестта се налага само на наследника по завещание или заветника. Тежестта може да има както имуществен, така и неимущестнен характер. Лицето, на което е направено завещание под тежест, изпълнява тежестта до размера на полученото имущество. Неизпълнение на тежестта не влече отмяна на завещателното разпореждане. Всеки заинтересован може да иска изпълнението и. Ако тежестта е била решаващ момент /мотив/ за завещателно разпореждане, при неизпълнението може да се отмени.
Наследствена субституция – завещателят може да посочи едно или няколко лица, които да придобият наследството или завета, в случай, че наследникът или заветникът почине преди него, недостоен е да наследява или се откаже от наследството или завета. Това е обикновена / законна/ субституция – завещателят може да предвиди няколко лица последователни субституенти.
Фидемкомтиарна субституция – забранена е от закона. Завещателя не може да задължава наследника да запази наследството и след своята смърт да го предадена друго лице, посочено от завещателя, без преди да го ползва лично /тоест да пази наследството за друг посочен от наследодателя наследник/.