Фламандската живопис през XVII век

В края на XVI сек Нидерландия се дели на две части: южната –   Ф (андрня, под властта на испанските крале, а северната — Холандия, след дьлгл борби успява  да си извоюва самостоятелност п става буржоазна република. Холандия приема   идеите на Рефор­мацията, а Фландрия запазва католицизма. Затова и там_феодално-католическата

нация остава силен и ръководещ фактор в целия икономически  и  културен живот, а така също н в изкуството,“ което използува _за своите цели. Изкуството трябва да украсява дворците на аристокрацията“ и то изпълнява“ тази повеля. В протестантска Холандия то има други задачи, произтичащи от различната обществено-политическа обстановка. Фламандският хуманизъм е обвеян от духа на античната философия и класическото изкуство и в него сенрокрадват нотки на по-свободно отношение към сюжета п към персонажа в картината, макар всичко да е под бдителното око на църквата, която държи за морала па своите миряни. Голото тяло влиза даже в религиозните картини.

От друга страна, влиянието на народното изкуство дава_ртражение върху изкуството в цяла Нидерландия. За украса на дворците на кралските наместници н домовете на богатите търговци се внасят картини на италианския академизъм на Карачите, които също оказват влияние. Между тези картини попадат н реалистични творби от Микеланджело да Караваджо. Влиянието на този майстор се чувствува особено силно в изкуството на Рубенс и на много от неговите съвременници.

Най-великият представител на Барока в живописта на Фландрия е Патер Паолус Рубенс 11577—1640). Животът на този гений е изпълнен с творчески труд, благоденствие и почести. Той е благородник, един от най-богатите люде на времето, всестранно н дълбоко образова!!. Владее седем езика и обикаля из Европа: посещава Италия, където прекарва осем години, н Испания, където отива като посланик н се среща с по-младия от него гений Веласкец. Живее във Венеция, Мантуа, Рим, Флоренция, Парма, Генуа, учи се от италианските майстори -главно О1 венецианците Тицианои Тинторето, от тяхната багреност и от реализма на Карава­джо. В 1609 г. Рубенс се връща в Днверс и се оженва за Изабела Бранд, дъщеря на един от най-богатите банкери. Той става богат и неговият дом е като княжески дворец, изпълнен с произ-денията на различни майстори, ценни старинни паметници, дом на приеми и шумен живо;. На 22-годишна възраст Рубенс става член на Гилдията па живописците във Фландрия н рисува неуморно за дворците в Мадрид и Лондон, яя княжеския дворец в Мантуа, за френския кралски двор, за ордена на йезуитите, за техните олтари и храмове. Рубенс създава серия картини за Мария Медичи — френската кралица. Той изобразява целия „и живот, като вмъква п картините фантастични елементи – — ангели, колесници, в които са впрегнати лъвове и др. Тези творения са притежание на Лувъра, където заемат специална зала, наречена Рубенсова. В, Англия той^о“тива~с^динломатнческа мисия _и там работи за английския двор. В личния живот на „този“ неуморим живописец н жизнерадостен човек „настъпват промени. След смъртта на Изабела Бранд, в 1683 г., Рубенс на 53 години се оженва за Елена Фурман, едва 1б-годишна, която става любим модел за много негови картини.

Наследството, което оставя Рубенс на човечеството, е огромно. Той е един от най-плодо­витите художници — 3000 творби, от които 600 картини. Но тук трябва да се отбележи, че въпреки своето феноменално трудолюбие и бързината, с която твори, не е по силите му да из­пълни сам многобройните поръчки. Е? обширно ателие с голям брой ученици Рубенс изпълнява огромните, по. .размери композиции.