Те са дългови ЦК, емитирани за дълъг период. Риска при инвестирането в облигации е по-нисък от инвестиция в двата вида акции. Начините за набиране на капитал чрез дългосрочен дълг са публично предлагане и частно пласиране. Това се определя от фиксираните размери на текущия доход и от невъзможността на фирмата да пропуска фирмените плащания. Облигацията се купува по номинална стойност. Периодично започва да се получава купони и в падеж се изплаща последния купон + номиналната ст-ст
Vo = S Сt + СT + N
(1+k)t (1+k)T
несигурността на очакваните парични потоци е много ниска. Основния проблем, който трябва да се реши е намиране на доходността на облигацията. Извеждат се три вида доходност:
до падежа – еквивалент на вътрешната норма на възвращаемост
Po = C + C + ……+ C
`(1+R1) (1+R2)2 (1+RT)T
доходността на падежа е вътрешна норма на възващаемост от разположението на паричните потоци във времето. Не зависи от условията на пазара.
Спот лихвен процент
Po = C + C + ……+ C
`(1+r1) (1+r2)2 (1+rT)T
доходността е договорена в настоящия момент лихвен процент, който се дължи към някакъв бъдещ момент. Определя се на облигационния пазар, също там се определя и форуърдния лихвен процент, представляващ лихвен процент за началото на периода и дължим в края на периода.
Форуърден лихвен процент
Po = C + C + ……+ C+ N
`(1+of1) (1+ of1)(1+ 1f2 ) (1+ofn)…. `(1+T-1fT)
фирмените облигации съдържат не само лихвен риск, но и риск от неплатежоспособност на фирмата-емитент.