Философия и обществен живот

На въпроса за отношението между философията и обществения живот има различни възгледи. Едни считат философията абстрактна мъдрост, откъсната от живота, която не само няма практическо приложение, но се явява направо вредна, отклоняваща човека от преките задължения.

Други твърдят обратното-животът представлява нещо недостойно за изучаване за сериозния човек, тъй като е изпълнен с противоречия, животински страсти и кървави борби.

Наред с тези крайни едностранчиви възгледи съществува и третото схващане, според което човешкият живот и философията са неделими, няма истинско човешко общество без философия и няма истинска философия, откъсната от обществото.

1.Философията като висша проява на човешката умствена дейност, възниква и се развива само в човешкото общество, следователно тя зависи от него и се явява обществена функция или проява в същинския смисъл на тази дума. Философията се нуждае от известно материално благосъстояние на философите. Само когато са задоволени поне елементарните физически потребности на човека, той може да философства. В това отношение е права древната поговорка: „Primum viveze, deiende philosophazi.”/Първо трябва да се живее, а после да се философства/. В този смисъл може да се твърди, че хората трябва да имат да ядат, да имат жилища и дрехи, преди да се борят за господство, да се занимават с политика, религия, с философия и  прочие.

2.Философията е свързана с материалните нужди, интереси и стремежи на хората и в този смисъл, че те не само представляват нейно условие или предпоставка, но са и нейн постоянен предмет на изследване, тъй като човекът естествено най-много изучава това, което най-дълбоко и съдбоносно го засяга, а това е неговият собствен живот.

3.Самата философия от друга страна има обществена функция, защото тя спомага за пресъздаването на общественото битие. В това отношение много важно е признанието, че философските революции предшестват и подготвят политическите и икономически революции.

4.Въпреки тази връзка по същество между обществото и философията, трябва да кажем че няма никаква права пропорция между материално битие и философия, между обществена активност и

философия. Ако би съществувала такава пропорция, би трябвало да очакваме, че материално най-богатите ще бъдат най-големи философи, ще бъдат най-активните и популярни общественици. Но цялата история на философията ни показва, че не съществува такава пълна зависимост. Благосъстоянието съвсем не е единственото условие за философстване и дори много често пречи на философията. Също и на практическата обществена дейност.

5. Всяка правдива научно-философска теория неизбежно е минавала и е приемлива в житейската практика и така служи за подобряване живота на хората. Но от друга страна не би бил истински философ оня, който си поставя за пряка цел достигането на имотно и обществено благополучие.

Ние затова се прекланяме пред философи като Анаксагор, Хераклит, Бруно, Сократ, Спиноза, Епикур, Кант и други, които  фактически са водили аскетичен живот и в интереса на познанието на истината са пренебрегвали даже елементарните свои телесни нужди.

Философът по начало смята материалните условия за неизбежно средство, но никога не ги поставя като предмет и цел на своите занимания. Това е изразено в „Апологията на Сократа” от Платон. Философът знае, че за философът е важен не само въпроса, че живее и да живее, но въпроса защо живее.

6.Философът се влияе от обществения живот и влияе върху него, но той същевременно преценява всичко от гледище на вечността, от гледище на общия световен смисъл и затова много често се отнася критично и отрицателно към някои обществени прояви на своето време. Философ, който не си запазва критичната независимост и самостоятелност, по отношение на съвременната му действителност и обществен живот и дух, не е никакъв философ. Също така и общество, което не търпи смелата и последователна, но обществено насочена и добронамерена критика на философската мисъл-такова общество е убиец на философията  много често и на самите философи: Сократ, Бруно, Хус и други. А с това е убиец и на собствените си най-високи нравствени и изобщо духовни ценности.