Текстонете, които уреждат деликтната отговорност са от чл.45 до чл.54 от ЗЗД. Основният е чл.45, ал.1 Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. От този текст следва, че за да има деликт необходимо е:1.едно деяние2. което да е противоправно3. което да е виновно и4. което да причинява,5. вреди другимо. Тогава има отговорност.
Предпоставките за отговорността при непозволеното увреждане са:
деяние – деянието е всяко външно проявление на съзнателна волевадейност – нещо извършено с участието на човешката воля.То може да се изрази в действия или бездействия. Отговорността за вреди причинени при бездействие възниква, когато е имало задължение за действие, произтичащо от закона или друг нормативен акт. В голям брой от случаите деянието може да бъде престъпление, но може и да не съдържа съставомерните белези на престъпление, а да представлява обикновен граждански деликт – чл.200/ТЗ Правната уредба на института на непозволеното увреждане в ЗЗД следва уредбата по отменения ЗЗД, който е буквален превод на разпоредбите на чл.1382-1386/ФГК. В него се говори за престъпления и полупрестъпления или деликти и квазиделикти. Действащият ЗЗД не прави такова разграничение, но се носи отговорност както в случаите, когато едно деяние е престъпление, така и в случаите, когато това деяние не съставлява престъпление;
наличие на противоправност – противоправността на деянието се изразява в несъобразяването с правните норми установени в действащото законодателство в обективен смисъл на думата.отговорността възниква само, ако извършеното деяние е противоправно. Противоправност има и когато деянието нарушава добрите нрави. Противоправността е обусловена от наличността на вреда. Противоправността се изключва в 4 случая: неизбежна отбрана, крайна необходимост, изпълнение на закон или заповед и деяние със съгласието на пострадалия да увреди благата му.1. Съгласно чл.46,ал.1/ЗЗД при неизбежна отбрана няма отговорност за вреди.неизбежна отбрана е налице, когато деянието е извършено , за да се защитят от непосредствено противоправно нападение държавни или обществени интереси, личността или правата на отбраняващия се или на друг чрез причиняване вреди на нападателя в рамките на необходимите предели.2. Крайната необходимост също съставлява едно основание, едно право да се увреждат чежди блага. Крайно необходимо е онова деяние, което деееца е извърил, за ада спаси държавни или обществени интереси, както и свои и ли на другиго, лични или имотни блага от непосредствена опасност, която деецът не е могъл да избегне по друг начин, ако причинените от деянието вреди са по малко значителни от предодвратените. Крайната необходимост е състояние, при което има непосредствена опасност и която не е могла да бъде избегната по друг начин. Съгласно чл.46,ал.2 при крайна необходимост се дължи поправяне на причинените вреди. За разлика от наказателната отговорност, при непозволеното увреждане върпреки липсата на противоправност се дължи поправяне на вредите. В закона не е посочено кой трябва да поправи причинените вреди. Първоначално ВС приемаше, че вредите трябва да се поправят от лицето, което е действало в състояние на крайна необходимост. Това обаче водеше до несправедливи резултати и не стимулираше лицата да спасяват чужди блага. Затова ВС с постановление №4/75г. даде други разрешения. Според него, при крайна необходимост поправянето на вредите се дължи от лицето, което е създало състоянието на крайна необходимост. Ако същото състояние е възникнало от вещ или животно, вредите се поправят от собственика или от лицето, под чиито надзор те са се намирали. Във всички останали случаи поправянето на вредите се дължи от лицето, чиито по-ценни блага са били спасени. 3.Изпълнение на закона или заповед представлява правомерно действие и в този случай обезщетение не се дължи 4.Съгласието на пострадалия изключва противоправността. Щом един резултат се желае от пострадалия, той не може да се оплаква,че същия е настъпил.
причинна връзка – тя е философска категория. Причинната връзка се разглежда като необходимо следствие на конкретно човешко деяние, ако вредата закономерно произтича от самото деяние, т.е. между вредата и деянието има причинна връзка, когато деянието е решаващо, вътрешна енеобходемо /а не случайно / свързано с резултата т.е. закономерно води до настъпване на вредоносните последици. В теорията са известни две концепции за причинната връзка: необходимо условие и адекватна причина. В много случаи действат множество причини, но една от тях е необходимото условие за настъпване на вредата. Само онази, която адекватно предизвика настъпването на резултата, е правнорелевантната причина и между деянието и резултата има праван връзка. Правната връзка е обективен елемент на отговорността и тя трябва да се докаже от самия пострадал; за настъпването на една вреда може да е допринесъл и самия увреден. Тогава казваме, че тя е съпричинена, че тя се дължи на две необходими за настъпването и причини – на поведението на дееца и на увредения. Тук имаме обща вина. Тази обща вина, това общо съпричиняване на резултата е основание за намаляване на отговорността на дееца.
вина – за да имаме деликтна отговорност, деянието трябва да може да се вмени на дееца- необходимо е увреждащото деяние да е отговорно. Без вина няма отговорност.Тя е субективен елемент на отговорността. Тя е психическото отношение на дееца към общественоопасните последици от деянието, а в гражданското право – към вредоносните последици. Вината има две форми – умисъл и непредпазливост. Умисълът бива пряк или евентуален, а непредпазливостта от своя страна се дели на съзнавана(самонадеяност) и несъзнавана(небрежност). В гражданското право съзнаваната непредпазливост се нарича груба небрежност, е несъзнаваната – обикновена небрежност. Вината предполага съзнание, способност да се разбират нещата, да се схващат задължениято, които тежат върху всеки. Липсва ли такова съзнание, не може ли дееца да разбира свойството и значението на деянието си, липсва ливъзможност за свободно волеопределяне, не може ли дееца да ръководи постъпките си, той няма възможност да възникне деликтна отговорност за него. В такова състояние се намират малолетни, непълнолетни, ако не са могли да ръководян.т постъпките си и да разбират свойството и значението на деянието, което са извършили, душевно болните, въобще всички, които макар и временно са лишени от способност да разбират поведението си стига само да не са се поставили виновно в това състояние. Чл.451 ал.2 от ЗЗД счита, чепричинителят на една вреда е виновно причинил същата. Дееца трябва да обори това предположение като докаже липсата на вина.
наличие на вреда – за да има деликтна отгонорност е необходимо противоправното и виновно деяние да причинява вреда. Без вреда няма отговорност. Вредата представлява неблагоприятна последица в правната сфера на пострадалия. Вредите се делят на материални(имуществени) и морални(неимуществени). Имуществените биват претърпяни загуби и пропуснати ползи, а неимуществените могат да са от различно естество. При смърт те се изразяват в скръбта, която понасят близките на починалия; при различните телесни повреди неимуществените вреди се изразяват в болки и страдания и т.н.. в областта на деликтаната отговорност подлежат на обезщетявана вредите, които са пряко и непосредственоследствие на деянието. Тук причинетелят на вредата винаги отговаря в този предел за разлика от договорната отговорност, кедето в тези граници тоговаря само недобросъвестния длъжник. Обезщетяването можуе да стане по два начина: 1. чрез възстановяване на предишнато положение в натура; 2. чрез престиране на парична сума еквивалентна на причинената вреда. Паричното обезщетение обикновено е еднократно, но може да стане и чрез периодически плащания.