Видове искове – 3: установнтелен, осъдителен и конститутивен (по-подробно- виж в. 97).
1. Установнтелен иск (УИ)
а) определение:
УИ е иск, чийто петитум се ограничава с искането да се разреши
граждански спор със сила на пресъдено нещо.
б) функция:
УИ брани гражданските права сами срещу тона смущение, което
правният спор предизвиква. Той цели да превърне спорното право И безспорно, преди да се е стигнало до по-остри форми па правонарушение. Ако се с стигнало до тях. преди УИ да бъде предявен, той става безпредметен, защото шипа и действие по-интеизнвен способ за защита – осъдителният иск, спрямо който УИ е субсидиарен.
в) предмет:
– правоотношения – всякакви (за разлика от ОИ и КИ);
– отделни граждански права;
– факти – само в предвидените от закона случаи;
г) предпоставки за допустимост:
– интерес: това изискване е изрично посочено в чл.97. Интересът е предпоставка и за другите искове, но при тях тон е саморазбиращ се, докато при УИ не е така очевиден. Чрез изискването за интерес законът цели да допусне УИ само когато действително има нужда от него. Затова при този иск ищецът трябва изрично да посочи фактите, които пораждат нуждата от защита.
Интересът не се нуждае от доказване, когато отметни кът оспорва иска в съдебно заседание. Възможно е обаче да има извънсъдебно оспорване – то трябва да се докаже от ищеца.
Приема се, че когато правото на ищеца е не само застрашено (т.е. спорно), но и вече нарушено, няма интерес от УИ, защото ищецът
– разполага с ОИ, който включва в себе си УИ (защото има СПН), но дава и нещо повече – изпълнителна сила (ИС). УИ е субсидиарна форма за
защита на онези права, които могат да бъдат предмет на ОИ.
– легитимация: за предявяване на УИ са легитимирали много по-широк кръг лица в сравнение с ОИ и КИ. УИ може да бъде предявен и от лице,
; което не е субект на спорното ПО, без това лице да е процесуален субституент.
Тази широка легитимация произтича от интензитета на защитата -само СПН, т.е. установяване на действителното правно положение, нищо повече. На практика лица, които не са субекти на спорното правоотношение, най-често предявяват отрицателни УИ (напр. чл.359 -от взискател; оспорване на припознаването – от всяко трето лице), д) видове:
– положителни – да се установи съществуването па спорното право;
– отрицателни – да се отрече съществуването на спорното право; Особен вид е инцидентният УИ по чл. 118, който също може да бъде
положителен или отрицателен.
УИ за факти е допустим само в предвидените от закона случаи. Това са: чл.97 ал.З – истинност или неистинност на документ; чл.97 ал.4 – за престъпно обстоятелство, когато НПс е недопустим (чл.21 НК), а престъплението е от значение за спора; за установяване или оспорване на произход (чл.31-41 СК); за трудова злополука (само за факта на злополуката) и трудов стаж;
УИ не се погасяват по давност (защото няма принудително изпьлненне). Но при някои УИ (напр. за произход) законът въвежда преклузивни срокове, за които съдът проверява служебно. Ако са изтекли
– искът е недопустим.
Чрез УИ може да се прекъсва придобивки давност.