а) Законови изисквания
Европейската интеграция винаги е била политически и икономически процес, отворен за всички европейски държави, готови да подпишат основните договори и да поемат изцяло законите на ЕС. Съгласно член 237 от Римския договор „всяка европейска държава може да се кандидатира за членка на Общността“.
Член Е от Договора от Маастрихт допълва, че държавите-членки имат „системи на управление […], основани на принципите на демокрацията“.
б) Критериите от Копенхаген
През 1993 г., вследствие молбите на бившите комунистически държави да се присъединят към Съюза, Европейският съвет определя три критерия, които те трябва да изпълнят, за да станат членки. До времето на своето присъединяване новите членки трябва да разполагат със:
стабилни институции, които да бъдат гаранти на демокрацията, върховенството на закона, правата на човека и уважаването и защитата на малцинствата;
работеща пазарна икономика и сили да устояват на натиска на конкуренцията и пазарните сили в Съюза;
способността да поемат задълженията на членството, включително и задължението да подкрепят целите на Съюза. Те трябва да разполагат с публична администрация, способна да прилага на практика и работи със законите на ЕС.
в) Процесът на присъединяване
Преговорите за присъединяване се водят отделно между всяка страна кандидатка и Европейската комисия като представител на ЕС. След като те приключат, решението за включването на нова страна в ЕС трябва да бъде взето единодушно от настоящите държави-членки на среща на Съвета. Европейският парламент трябва да даде своето съгласие чрез положителен вот с абсолютно мнозинство на депутатите. Всички договори за присъединяване трябва след това да бъдат ратифицирани от държавите-членки и от страните кандидатки в съответствие с техните собствени конституционни процедури.
По време на годините на преговорите страните кандидатки получават помощ от ЕС, за да могат по-лесно да се изравнят икономически с останалите. Разширяването на ЕС с 10-те държави от 2004 г. включваше и пакет от 41 млрд. еуро, предназначени основно за финансиране на структурни проекти, които да позволят на новодошлите да изпълнят задълженията по членството.