За да има един административен акт редовно действие, той трябва да отговаря на две групи условия:
- за правилност на акта – няма правна норма, която да посочва кога един акт е правилен или неправилен. Използваме научни критерии. Според акад. Стайнов един акт е правилен, навременен, полезен и целесъобразен.
- за законосъобразност – чл. 41, ал. 3 от ЗАП; чл. 12 от
ЗВАС. В тези два текста са посочена ^ унлопия за
законосъобразността на акт: - компетентност на автора на акта;
- спазване на материалния закон
- спазване на формата
- спазване на процесуалните правила при издаване на акта
- спазване на целта на закона.
- Компетентост на автора на акта. Има изградени две основни тези:
- проф. Дерменджиев т.нар. количествена теория -компетентността представлява съвкупност от налични към деден момент властнически правомощия на държавния орган
- проф. Милчо Костов т.нар правосубектна теория, която е господстваща – компетентността е правосубектност на държавния орган.
И трите тези са верни, като господстваща е втората теза. Компетентността може да бъде:
- обща компетентност – органът може да решава неограничен кръг въпроси /проф. Балабанова не е съгласна, че кметовете са с обща компетентност, тъй като законите им възлагат определен кръг правомощия/;
- специална компетентост, която от своя страна може да бъде отраслова – министър на здравеопазването или функционална – органът действа в дадена сфера на дейност -министър на икономиката на финансите
- материя – от цялото поле на държавно управление за
всеки орган е закрепена част от тази материя, част от задачите
на това управление и няма право да напуска този кръг от
материята; - територия – властническите правомощия на органа имат някакъв териториален обсег., който е различен. Централните органи – за цялата страна, докато местните
- на определена област или община. Не може да излиза от обсега на тази територия
- компетентност по степен – службената стълбица -длъжностните лица са структурирани по модела горестоящ -долустоящ. Горестоящият притежава правомощия, които се -повече в сравнение с долустоящия. Тези правомощия включват на първо място, правомощие да нарежда, да разпорежда, дисциплинарна власт спрямо долустоящ евентуално от положението му в стълбицата; правомощия да управлява финанси и най-вече контролни правомощия. Какво точно могат -зависи от длъжностната характеристика. Именно при тази компетентност може да става дума за заместване – за да е валидно заместване е необходима заповед, която е срочна, вида на правомшията изрично указани, изземване и делегиране – за да е валидно трябва да се спазят следните правиле – може да се делегират правомощия от същата служебна йерархия, на следващото ниво кмет на зам.кмета, изключителни правомощия не се делегират, делегатус делегаре нон протест – веднъж делегирано не може да се пределегира на следващо ниво. Изземване когато горестоящия почва да решва въпроси от долустоящия – чл. 6 от ЗАП ал. 2 няма право горестоящият да изземва правомощията на долустоящия;
- организационна – властнически правомощия с най-голяма компетентност – МС. Тя се изразява в това, че може да създава своя структура, изразява се в правомощието да се усъвършенства, изгражда и т.н. структура в съответния орган. Организационна компетентност по отношение на изпълнителната власт НС – по сила на Конституцията. Причина за такава намеса – дължи се на една от осн. функции-контролна.
- Повременна компетентност – акад. Стайнов – от даден момент от времето само един може да издаде акта.
- Положителна – и два органа считата, че имат компетентост да издадът акт
- Отрицателна – два органа твърдят че не могат да издават акта.
Нарушаване на компетентността води до порочност на акта.
Спазване на материалния закон.
Административният акт съдържа диспозитив, който трябва да съответства на диспозицията на закона. Съществено нарушение и порочност на акта е неспазването на материалния закон. Порок ще е налице и когато актът противоречи и на подзаконов нормативен акт, който от своя страна трябва да е законосъобразен. Конкретните форми на порока материална незаконосъобразност могат да бъдат най-различни. Най-типичните са:
- нарушаването на закона може да е пряко -нареждане да се извърши нещо забранено от закона, или забраняване на нещо, което той позволява;
- незаконосъобразно ще е въздигането от административния орган на едно предварително условие за издаване на административен акт, когато такова условие не е нормативно предвидено;
- при издаване на административния акт не са взети предвид определените в хипотезата на правната норма условия и предпоставки, когато това са материалноправни изисквания засягащи самото предметно съдържание на административния акт;
- нарушаването на обвързаната компетентност -когато възможното законосъобразно решение е само едно и административния орган, въпреки че са налице всички условия и предпоставки, предвидени в хипотезата на правната норма, и че е длъжен да издаде искания административен акт, отказва да го стори или издава акт със съдържание, различно от нормативно предписаното;
- оттеглянето на един редовно издаден адиминистративен акт, от който добросъвестно са придобити права, без да са налице изрично и изчерпателно нормативно предвидени условия и предпоставки за такова оттегляне;
- административният акт трябва да бъде съобразен и с влезлите в сила правораздавателни актове, когато те са от значение за определяне на неговото съдържание;
- неправилно тълкуване на материалноправна норма на закона, довело до неправилното й прилагане в конкретния случай;
- постановени откази, като съдилищата проверяват дали са налице прп^п оставка за издаване на искания административен акт.
Форма – административния акт трябва да бъде издаден при спазване на нормативно установената форма, т.е. изискването за форма трябва да е изрично и нормативно. Само неспазването на такива изискваня може да опорочи акта и да се отрази на неговата действителност. Формата е начин за външно изразяване на волеизявленията. Тези начини са три – писмено, устно, чрез конклуденти действия. При определени предпоставки мълчанието на администрътивния орган може да има правно значение на волеизявление – било с положителен смисъл /в стопанската сфера/, било с отрицателен.
Според ЗАП основната форма за издаваните административни актове е писмената форма и съдържа:
- Наименование на органа, който го издава;
- Наименование на акта;
- Фактически и правни основания за издаване на акта, т.е. мотиви. Бидейки неразделна част от административния акт, който трябва да бъде писмен, мотивите също следва да са изложени писмено. Липсата на мотиви води до невъзможност да се разбере от какви съображения се е ръководил административният орган, за да издаде такъв именно акт, поради което неизлагането им е съществено нарушение на закона, което прави акта незаконосъобразен и само по себе си е основание за отмяната му. Съдилищата обаче не се отнасят толкова строго към неспазване на изискването за мотивиране на административния акт, поради което допуска саниране на този порок, чрез допълване, последващо излагане на мотивите;
- Разпоредителна част, с-която се определят правата и задълженията, начинът и срокът на изпълнението;
- Пред кой орган и в какъв срок актът може да се обжалва;
- Датата на издаване и подпис на лицето, издало акта с означаване на длъжността му. Когато органът е колективен, актът се подписва от председателя и секретаря на този орган.
Процесуални правела – поредица от стъпка, които трябва да се изпълнят при издаване на акта. Основното предназначение на административното производство е да се изясни пълно, всестранно, обективно фактическата обстановка от значение за законосъобразното и целесъобразното решаване на въпроса – главен предмет на произвоството и по този начин да се подготви и обезпечи издаване на законосъобразен и целесъобразен административен акт. Произвоството е и дейност по събиране на доказателства посредством законно допустими доказателствени средства. Законът определя кои са допустимите доказателствени средства и как става събирането на доказателства. А кои факти и обстоятелства за от значение за случая се определя конкретно. В ЗАП е посочено, че за установяване на факти и обстоятелства от значение за случая могат да се използват всички начини и средства, които не са забранени от закона. Административния орган не може да откаже приемане на писмени доказателства, с които се установяват факти и обстоятелства, за които нормативен акт не предписва доказване по определен начин или с определени средства. Под забранени от закона трябва да се считат тези доказателствени средства, чието използване би довело до престъпление или някое друго правонарушение. Под сведения трябва да се разбират фактите, установени от лица, които не са страни по производството, т.е. разпит на свидетели. Под мнения следва да се разбира становищата на специалисти – вещи лица.
Характерно за производството пред административните органи и изобщо за административния процес е засиленото служебно начало. Освен по искане на граждани или организации, или по предложение на прокурора, производството по издаване на индивидуален административен акт може да започне и по инициатива на компетентния орган или на по-горестоящ административен орган.
Целта на закона. Административният акт не е самоцел. Той е средство за държавно ръковоство на обществото, способ да се направлява общественото поведение. Тъкмо заради това всеки юридически акт има своя цел -независимо дели е изразена пряко или не. Административният акт ще изпълни своята роля на средство за постигане на общественополезна цел само когато е издаден в съответствие с целта на закона /дори и не пряко изразена тя може да. бъде изяснена с помощта на тълкуване/. Административният акт трябва да преследват същата цел. Ако тази цел е различна от законовата е налице превратно упражняване на власт, дори и ако целтя в акта не е правноукорима. Целенасочеността на административния акт следва да се различава от целесъобразността, навременността, ефективността и др. Целенасочеиостта е елемент от правното съдържание на акта, изискване, което законът предвижда. Целесъобразността е израз на правилното виждане и постигане на тази цел от страна на автора на административния акт. Тя се вмества в целенасочеиостта и винаги е определена степен за нейното постигане.