Всички имоти на дл. съставляват общо обезпечение на кредиторите му. Но дл. може с бездействието си да намали своето обезпечение на кредиторите си, да застраши тяхното удовлетворяване. Той може да не проявява никакъв стремеж да реализира или запази правата си. Тази небрежност на дл. към собствените му права е достатъчно основание за всеки негов кредитор да упражни тия права от свое име – чрез иск или суброгация. Искът, с който кредиторът упражнява правата на бездействащия си длъжник се нар. непряк иск, илисурогацианен иск, или косвен иск. С решението на тоя иск ще се внесе в длъжниковото имущество онова, на което дл. има право. От това имущество пък кр. ще получи онова, което има да взема.
Искът има 2 функции: 1. предохранителна – със цел запазване на длъжниковото имущество в неговата цялост и 2. подготвителна – да се подготви за ефикасно удовлетворяване правата на кр. (чл.134).
Кр. може да упражнява вс. имуществени права на дл. освен тези права, упражняването на които зависи от чисто личната преценка на същия.
1. Вещни права – кр. може да упражни вс. вещни права и искове на длъжника си, по-особено неговият ревандикационен или негаторен иск, иск за делба на наследство и др.
2. Облигационни права – всички права на вземане на дл., произтичащи от неоснователно обогатяване.
3. Други имуществени права – кр. може да прави изявление за разваляне на д/р поради неизпълнение, да реализира длъжниковото право на изкупуване.
Кр. не може да упражнява от името на своя длъжника.:
1. Неимуществени права на дл. – кр. не може да ги упражнява, защото тези права не служат за обезпечение на кредиторовия интерес. Те не са оценими в пари. Кредиторът не може да упражнява исковете за гр. състояние, брачни искове и иск за отмяна на осиновяване.
2. Др. права, макар имащи имуществен х/р, които единствено дл. би могъл да прецени дали да упражнява или не. Това са права от чисто личен х/р. Затова кр. не би могъл да предяви иск за отмяна на дарение по чл.227б и по чл.25 СК.
3. Иск за морални вреди – чл.52.
4. Имуществени несеквестируеми права на дл. – това са права, с/у които не може да се насочи принудително изпълнение – не се включват в общото обезпечение на кредиторите.
УСЛОВИЯ ЗА УПРАЖНЯВАНЕ НА ДЛЪЖНИКОВИТЕ ПРАВА
1. Едно вземане. Необходимо е да се установи, че наистина кредиторът е такъв и че има каквото и да е вземане към длъжника, без значение дали вземането е срочно или узловно , парично или не и т.н.
2. Интерес. Трябва да бъде установено, че кредиторът има интерес да упражни правата на длъжника си. Трябва да са налице кумулативно 2 обстоятелства – че неговият дл. бездейства и че дл. не може да удовлетвори своите кр. от наличното си имущество. Кр. не е длъжен да доказва това обстоятелство. Този, който смята, че правата на дл. се упражняват неоснователно, трябва да докаже, че дл. има достатъчно имоти за удовлетворяване на кр.
От чие име действа кр. – от свое име или от името на дл.? Според проф. Кожухаров, кр. упражнява чуждо материално право от свое име и на свое самостоятелно правно основание. Кр. не действа като представител.
СТРАНИ ПО ИСКА
Когато длъниковото право се упражнява чрез иск, той се предявява от кр., който е ищец в процеса – самостоятелна страна. Кр. предявява длъжниковото материално правно отношение от свое име и на свое самостоятелно основание, като брани свои собствени интереси, които не са противоположни, макар и да не са тъждествени с тези на длъжника, който в крайна сметка е титуляр на упражняваното право. Щом са налице тези условия Кр. е активно легитимиран в процеса.
Ответник по иска е трето лице – дл. на длъжника му. Правното положение на третото лице не се променя от това, че искът с/у него е предявен не от неговия кр., а от кредитора на кредитора му. Затова третото лице може да противопостави на кр. всички възражения, които би могъл да противопостави на дл.
Съгласно чл.134(2) в процеса задължително се призовава и дл. като съищец. Кр. не предявява иска си с/у дл., а наред с него – за правото на длъжника си. Иначе съдебното решение не би имало действие спрямо него.
Процесуалните права на кредитора са по-ограничени по обем от тези на длъжника, играещ ролята на съищец. Не може да се разпорежда с предмета на спора, не може да се договаря с длъжника.
ДЕЙСТВИЕ НА РЕШЕНИЕТО ПО СУБРОГАЦИОННИЯ ИСК.
Уважаването на иска по чл.134 от ЗЗД цели да върне в патримониума на длъжника онова, което му се дължи .
1. По отношение на кр. в резултат на уважаване на иска, кредитора не може просто да прибере присъденото на длъжника. Той може да се удовлетвори от присъденото по установения в закона ред, важащ за всеки кр. Правилата са предвидени в ГПК.
2. По отношение на останалите кредитори. Длъжникът може да има и др. кредитори. Съдебните решения имат относително действие спрямо неучастващите в процеса. Те имат задължение само за страните, участвали в процеса, техните наследници или правоприемници – чл.220 ГПК. Т.е. сила на присъдено нещо има само за участвалите в процеса лица. Останалите кредитори се изключват от кръга на лицата, за които решението има сила. Този извод е логичен, но не и верен, тъй като всички кредитори имат еднакви права в/у имуществото на дл. Затова от уважаването на суброгационния иск се ползват и др. неучаствали в процеса кредитори. С предпочитане ще се удовлетворят направените разноски по делото на предявилия иска кредитор.
3. По отношение на длъжника – той е обвързан със силата на присъдено нещо ако искът е уважен. Ако искът бъде отхвърлен поради липса на активна легитимация на ищеца, решението няма да има сила на присъдено нещо.
4. По отношение длъжника на длъжника (ответника). С/у него се води процесът. Той има същото пр. положение ако искът би бил отправен от неговия кр. Именно затова в процеса той може да отправи вс. възражения, които би имал с/у своя кр. (съищец в процеса). Той може да си служи със същите доказателства, по специално да противопоставя документите, в съставянето, на които е участвал.
Искът по чл.134 не се прилага често. З/нът предвижда др., по-ефикасни правни ср/ва, като запор в/у вземане.
Има и такива права, които се упражняват извънсъдебно:
– разваляне на д/р по чл.87 . Когато длъжникът по един двустранен договор не изпълни задължението си поради причина, за която той отговаря, кредиторът може да развали договора, като даде на длъжника подходящ срок за изпълнение с предупреждение, че след изтичането на срока ще смята договора за развален. Предупреждението трябва да се направи писмено, когато договорът е сключен в писмена форма.
Кредиторът може да заяви на длъжника, че разваля договора и без да даде срок, ако изпълнението е станало невъзможно изцяло или отчасти, ако поради забава на длъжника то е станало безполезно или ако задължението е трябвало да се изпълни непременно в уговореното време.
Развалянето на договорите, с които се прехвърлят, учредяват, признават или прекратяват вещни права върху недвижими имоти, става по съдебен ред. Ако ответникът предложи изпълнение в течение на процеса, съдът може да даде според обстоятелствата срок за това.
Разваляне на договора не се допуща, когато неизпълнената част от задължението е незначителна с оглед на интереса на кредитора.
Правото да се разваля договорът се погасява с петгодишна давност.
– волеизявление за прихващане;
– кредиторът може да упражни тези длъжникови права само след като бъде овластен за това от съда по реда на обезпечителнот производство – чл.134(3);