Управление на капитала на търговските банки

Икономизиран подход към банковия баланс – по същество банковия баланс е съпоставка на всичко, което банката притежава (активите) и всичко, което тя дължи (отразено в пасива). Тази съпоставка дава възможност да се определи т.н. “чисто богатство” или “чисто състояние” на банката. Това е величината на собствения капитал и тя фигурира в пасива на баланса.

Актива е равен на Пасива, тъй като Актив  –  изискуемия пасив  = чистото богатство или чистото сътояние на банката.

Класифицирането на активите е в три групи:

–         реални активи – сгради, терени, оборудване, канцеларски материали, горива и др.

–         финансови активи – облигации, акции, полици, пазарни ЦК;

–         ликвидни активи – пари, срочни и безсрочни влогове, задължителните и допълнителни резерви.

Резултатите от дейността на банката се виждат в баланса. Той отразява печалбата и загубата на банката.

Основни принципи на икономизирания подход към банковия баланс.

Обща схема на баланса –  пасивът на баланса представя източника (произхода) на фондовете (капиталите), използвани от банката. Всички дългове са суми, на които банката не е собственик. Те трябва да се върнат след определен срок или при поискване. За времето на пребиваването им в банката, обаче са ресурс, който може да се използва за инвестиране във времето. Актива  на баланса отразява употребата, използването на капиталите, което банката осъществява.

Когато общият резултат за годината е положителен, банката се обогатява с величината на печалбата. Това намира отражение в увеличаването на богатството и стойностите (в актива) или пък намаляване на нейните дългове (в пасива).

Различните елементи на Актива и Пасива на баланса се подреждат така, че да дадат веднага възможност да се види степента на ликвидност или степента на изискуемост на всеки от тях.

Ликвидността на Актива се предопределя от времето, през което отделните му елементи се превръщат в налични пари.

Изискуемостта на Пасива се предопределя от принадлежностите (собствеността) на капиталите.

Активите може да се разделят на две големи групи – движими (оборотни) и недвижими (фиксирани).

Използваният в нашата банкова практита баланс в общи линии съблюдава правилата на намаляващата ликвидност и намаляващата изискуемост, типични за американската практика.