Същност.
Държавния дълг (ДД) представлява неизплатено или непогасено задължение на държавата към нейните кредитори по всички, сключени от нея заеми към определена дата. По своята структура ДД може да се разграничи на основна част или главница и лихви. На тази основа разходите по бюджета обикновено се разграничават на погашения (на основната част, главницата) и лихви върху непогасената част.
Важно значение има разграничаването на държавния дълг на текущ и основен (капиталов). Текущия ДД обхваща задълженията на държавата под формата на погашения и лихви, които следва да бъдат изплатени през съответната (текуща) финансова година. Основният дълг става като задължение на държавата за следващите и бъдещите финансови години. Текущата част на дълга отделя разходите на държавата за погашения и лихви през съответната текуща бюджетна година.
Друго разграничение на ДД е на бруто и нето. Бруто ДД обхваща и включва задълженията на държавата по всички сключени от нея заеми. В същото време, обаче, тя не само сключва, но и предоставя заеми. Разликата между получените от държавата средства под формата на държавни заеми и предоставените от нея такива, които ще й бъдат върнати, дават величината на нето-държавния дълг.
Среща се още едно деление на ДД, а именно на реален и потенциален. Реалният ДД обхваща реално получените от държавата под формата на кредит средства и лихвите по нея. Често обаче съвременната държавата поема и изпълнява функцията на гарант при определени случаи на банково кредитиране. Именно тези гаранции или тяхното стойностно изражение формират т.нар. потенциален ДД. В развитието на ДД могат да се разграничават три основни етапи:
До навечерието на Първата световна война.
От Първата до края на Втората световна война.
След Втората световна война.
През първият период се наблюдава относително равномерно нарастване на ДД и “набъбването” му главно през периоди на войни. През втория етап се активизира използването на държавните заеми и се динамизира нарастването на държавната задлъжнялост главно по военно-политически съображения. Третия етап е специфичен, тъй като в мировременен период съществува непрекъсната и динамична ескалация на държавната задлъжнялост.
Посредством държавния кредит и дълг се осъществява по-равномерно разпределение на данъчното бреме и финансовата тежест въобще между различните поколения. Съвременното поколение се ползва от блага и ценности, създадени от предходните поколения. Това се смята като основание за допълнителното обременяване на следващите поколения с изплащането на лихвите и погашенията на сключените преди това държавни заеми. Тезата за използването на ДД като средство за по-равномерно разпределение на данъчните тежести между поколенията има известно основание, но при условие, че получените от държавата финансови средства от сключените държавни заеми се използват производително. В противен случай за бъдещите поколения остават предимно финансовите тежести.
Държавните заеми винаги са били използвани за акумулиране на финансови средства в бюджета на държавата. Първостепенно значение има въпросът за използването на държавните заеми (ДЗ) в смисъл дали те се насочват и използват за осъществяване на производителни или непроизводителни разходи. В първия случай се създават условия за разширяване на приходната основа на държавата и за “възпроизводството” на ДК (държавен кредит), докато вторият случай все едно, че нацията е хвърлила част от своя национален капитал в морето (от чисто икономическа гледна точка).
Държавните заеми (ДЗ) са твърде разнообразни. Разграничаването им може да стане по различни белези. Един от тях е срокът, за който те се сключват. Въз основа на този белег могат да се обособят следните видове ДЗ: краткосрочни, средносрочни, дългосрочни, безсрочни и т.нар. вечни ренти.V Краткосрочните ДЗ, наричани още летящи дългове се сключват за срок от една година. Основната причина за краткосрочните ДЗ са т.нар. касови разриви.
Краткосрочните заеми имат няколко форми:
а) заеми срещу съкровищни бонове – боновете са ценни книги, издадени от държавата, респективно съкровището, фиска, които се предоставят на кредитиращата банка в равностойност на отпуснатия заем. Те представляват съобразени съкровищни полици с определен падеж. Боновете могат да бъдат лихвоносни, поименни или на приносител.
По нареждане на държавата боновете могат да се пускат в обръщение като законно платежно средство и да придобият характер на книжни пари. С тях обикновено се изплащат задължения към държавата, а могат да служат и като универсално платежно средство.
б) заеми срещу съкровищни менителници – държавата подписва на емисионната банка съкровищна менителница срещу която получава уговорения кредит. Банката обикновено си удържа предварително лихвата по определения сконтов процент за времето от издаването на менителницата до нейния падеж. Като правило съкровищните менителници са с тримесечен срок за погасяване. Те се пускат за големи суми и се погасяват регулярно.
в) текуща дебиторна сметка на съкровището – емисионната банка по договореност с правителството открива на последното текуща дебиторна сметка, по която то автоматично може да ползва през течение на годината кредит при уговорени условия. От сметката не само се теглят суми, но се правят и погашения, което дава право на правителството да може винаги да ползва договорения таван на кредита. В края на бюджетната година текущата сметка се приключва. Тя е удобна и широко прилагана форма за краткосрочно кредитиране на правителството от емисионната банка.
г) неизплатени чиновнически заплати и задължения по доставки – подобен случай е налице в Б-я през периода 1932-1934 г. когато заплатите на учителите и на някои други държавни служители не са изплащани 6-7 месеца.
Средносрочните ДЗ имат срок от една до три, максимум пет години. Сключването им обикновено става срещу т.нар. сертификати за задлъжнялост, съкровищни билети могат да се приемат от ценни книжа.
Дългосрочните ДЗ са със срок на три-пет години. Като правило те са облигационни;кредиторите получават срещу предоставените от държавата средства държавни облигации като дългосрочните заеми могат да бъдат и безоблигационни. В такъв случай кредиторите се записват в специална книга.
Безсрочните ДЗ нямат срок, в който държавата трябва да погаси дълга си и това може да стане по всяко време, когато кредиторът пожелае. Те са много удобни за кредиторите, но и неудобни на държавата, защото тя не може със сигурност да разчита на предоставените средства.
При вечните ренти държавата обикновено се задължава да изплаща пожизнено на кредиторите си само полагащите им се лихви, без да им връща основната сума (главница). Тези заеми днес са рядкост и нямат практическо приложение. Изплащането на полагащия се на кредиторите доход под формата на лихва може да стане по два начина, което е основание за разграничаването на държавните заеми на: а) лихвени и б) премийни или лотарийни.
При лихвените заеми следващият се доход под формата на лихва се разпределя редовно между кредиторите, пропорционално на номиналната сума на предоставения от тях на държавата кредит. Ако полагащият се на кредиторите доход под формата на лихва не се разпределя между тях пропорционално на сумата на кредита, а на лотарийна основа, заемите са от втория вид – премийни или лотарийни. При лотарийните заеми доходът се разпределя между кредитори “на късмет” на лотарийна основа.
В зависимост от мястото на сключването на ДЗ и субекта на кредита те се делят на вътрешни и външни ДЗ.V Вътрешните ДЗ се сключват с Ф и ЮЛ на страната длъжник, докато при външните ДЗ кредиторите на държавата-дебитор са финансово-кредитни учреждения и правителства на други държави. Съотношението между външни и вътрешни ДЗ за отделните страни е различно. Обикновено при по-слабо развитите страни относителния дял на външните заеми и дългове е по-голям.
Външните заеми са една от формите на финансова помощ от по-силните на по-слабите в икономическо и финансово отношение страни. Характерно обаче е, че тази кредитна помощ се предоставя при определени икономически и политически условия. Поради това външните ДЗ водят до икономическа и политическа зависимост на страната-длъжник от страната-кредитор.
Друга характерна особеност на международния кредит е че той се превръща в междудържавен. Причина за това е икономическата и политическата нестабилност в някои страни, което създава известни рискове за кредиторите. Именно тези рискове са причина за избягване на прякото участие на частния капитал в международни държавни заеми. Държавата поема върху себе си евентуалните рискове чрез отпускането на правителствен заем или като става гарант пред частните кредитори.
Държавните заеми поначало са доброволни, но вътрешно могат да бъдат и задължителни. Последните се доближават до данъка, но все пак те са възвръщаеми и носят на кредиторите доход под формата на лихва, което е изключено при данъка. При високата степен на развитие на стоково-паричните отношения държавните заеми имат само парична…..
по договорения емисионен курс. Изкупените облигации могат да останат в портфейла на банката-посредник или последната ги пласира сред инвеститорите, включително населението, което по-широко се практикува. Пласирането на облигациите остава грижа и задължение на банката или консорциума, но при активното съгласие на държавата. По правило банката изкупува облигациите от държавата по т.нар. емисионен курс и ги продава на населението по номинална стойност. Разликата между номиналната стойност и уговорения емисионен курс, намалението с разходите по пласирането на облигациите, представлява печалба за банката(консорциум)-посредник.
б) чрез публична подписка – при тази форма държавата обявява на населението всички условия на предстоящия заем и приканва гражданите и предприятията в определен срок и по определен ред писмено да обявят с какви суми ще участват в заема. След приключване на подписката се определя срок, в който кредиторите трябва да внесат записаните от тях суми в приход на бюджета. И внасянето на записаните суми или успоредно с това те получават облигации в равностойност на участието им в заема. Така заемът окончателно е сключен.
Публичната подписка като начин за емитиране на държавни заеми е по-изгодна за държавата, защото разходите по емитирането на заема са много по-малки, а чистото му произведение – по-голямо.
в) постоянно (непрекъснато) емитиране (емитиране на гишетата) на облигации – този начин се състои в това, че откриват специални места (гишета), на които във всеки момент, който пожелае може да отиде да внесе желаната сума и да получи в равностойност държавни облигации.
г) емитиране чрез фондовата борса, т.е. чрез вторичния пазар – емитирането на ДЗ чрез фондовата борса е рядко изключение.
Курсове на облигациите – всяка облигация има три курса:
а) номинален курс;
б) емисионен курс;
в) пазарен курс;
НК е номиналната стойност на облигацията. Емисионният курс е курсът, по който облигациите се предоставят от държавата на банката – посредник. Емисионният курс е по-нисък от номиналната стойност, разликата е източник на банковата печалба. Пазарният курс (ПК) е курсът, по който облигациите се продават на фондовата борса.
ПК е правопропорционален на лихвения процент по заема и обратнопропорционален на банковия лихвен процент. ПК може да бъде равен, по-висок или по-нисък от номиналната стойност на облигациите. В тези случаи се говори за т.нар. “ал пари”, курс “под пари” и курс “над пари”. Когато курсът е над номиналната стойност (“над пари”) имаме продажба с ажио, а при ПК под номиналната стойност (“под пари”) дизажио.
Доходът, който носят облигациите на техните притежатели, се определя от равнището на лихвения процент и на курса или цената, по която е придобита облигацията. Различаваме номинален и реален лихвен процент и доход. Номиналният лихвен процент и доход се определят на номиналната стойност, реалния лихвен процент и доход – на базата на ПК. Ако ПК е по-висок от номиналната стойност, реалния лихвен процент и доход ще бъде по-нисък от номиналната им величина и обратно – при ПК, по-нисък от пазарната стойност, реалния доход е по-висок от номиналния.
Начини за погасяване на ДЗ. Мораториум и държавен фалит (банкрут).
Погасяването на ДЗ може да стане по няколко начина:
а) на ежегодни части, наричани анюитети, които включват част от главницата и полагащата се лихва. За всеки заем се изготвя т.нар. погасителен (амортизационен) план, в който се определят ежегодните погасителни вноски на държавата, включително лихвите, които подлежат на изплащане на кредиторите. Сборът от погасителните вноски по всички видове заеми определят разходите на бюджета за тази цел.
б) тиражно погасяване – този начин може да се третира като вариант на първия, понеже погашенията не се разпределят равномерно между кредиторите, а на лотарийна основа. Това ще рече, че някои облигации могат да бъдат погасени изцяло още първата година, докато други кредитори няма да получат и частично погасяване на своите облигации.
в) погасяване на заема чрез изкупуване на облигациите на фондовата борса – държавата обикновено прибягва до този начин за ликвидиране на своето задължение към кредиторите си тогава, когато курсът на облигациите на фондовата борса е спаднал много.
г) погасяване на ДЗ и за сметка на специален т.нар. погасителен фонд – целта на погасителните фондове е двуяка: да се ограничи сключването на ДЗ и до възможностите за погасяването им чрез погасителния фонд – да се освободи бюджета от разходи по погасяването на ДЗ. При недостиг на средства по погасителния фонд попълването му е ставало за сметка на бюджетни средства, а при недостиг на средства по бюджета са използвани резервите на погасителния фонд.
Държавен банкрут (фалит) – ако държавата-длъжник не е в състояние да изпълнява задълженията си към кредиторите и едностранно, без тяхно съгласие прекрати изплащането на лихвите и погашенията по сключени ДЗ е налице държавен фалит (банкрут).
Замаскирана форма на държавен банкрут имаме тогава, когато държавата формално не отказва погасяването на своите дългове, но практически не изплаща редовно погашенията на кредиторите си.
В случай на държавен фалит кредиторите по външните заеми понасят безвъзвратни загуби, докато при вътрешните заеми загубите на кредиторите са относителни, защото това, което губят като кредитори, го печелят като данъкоплатци.
Ако след определен период от време държавата поднови изплащането на своите задължения към кредиторите си и обезщети напълно последните за неполучените погашения и лихви, се говори за реабилитация на държавата по отношение на нейните кредитори.
Мораториум – при определени условия и обстоятелства държавата-длъжник може да отсрочи с тяхно съгласие, изпълнението на задължението им към кредиторите. В този случай се говори за мораториум, т.е. отсрочване изплащането на лихвите и погашенията със съгласието на кредиторите за определен период от време. Причини за прилагането на мораториума обикновено са икономически кризи, войни, стихийни бедствия и други подобни, които предизвикват финансови затруднения.
Държавният банкрут и мораториумът са белег за криза и нестабилност на икономическата и финансовата система.
Управление на ДД. Конверсия и консолидация на ДЗ.
Под управление на ДД се разбира съвкупността от мерки на държавата, свързани с емисията на облигации по нови заеми, спазване на условията на сключените вече такива, привеждане на лихвения процент на ДЗ в съответствие с цената на заемния капитал, включително използване на държавния кредит като средство за регулиране на възпроизводствения процес. Управлението на ДД включва всички мероприятия на държавата, насочени към ефективното и коректното поддържане и обслужване на ДД.
Управлението на ДД според повечето икономисти поставя следните цели:
а) възможност да се осигурят винаги когато е необходимо нужните на държавата финансови средства чрез ДЗ при възможно най-благоприятни за нея условия;
б) регулиране на икономиката посредством маневриране с лихвения процент и водене на политика на “евтини” или “скъпи” пари, т.е. политика на кредитно стимулиране или кредитна рестрикция според фазите на цикъла;
в) подобряване на структурата на ДД или подобряване на съотношението между краткосрочната и дългосрочна задлъжнялост;
г) привеждане в съответствие на лихвения процент на ДД с цената на заемния капитал и намаляване разходите по поддържането на ДД чрез конверсия и консолидация на ДЗ;
д) противодействие на изтичането на капитали зад граница и съдействие чрез кредитната политика за намаляване на пасива на платежния баланс;
Конверсията (изменение или превръщане) означава изменение на предварителните условия, при които е бил сключен заемът – срок, лихвен процент, начин и срокове за изплащане на погашенията и лихвите и пр. В тесен смисъл това понятие (конверсията) означава изменение само на лихвения процент.
Обикновено държавата прибягва до конверсия на ДЗ тогава, когато има излишък на заемен капитал и цената му е спаднала. Тогава, чрез конверсията, лихвения процент по ДЗ се привежда в съответствие с намаления лихвен процент на пазара на заемния капитал. Конверсията се осъществява и в периоди на войни, кризи и природни бедствия с оглед съкращаване на бюджетните разходи.
Конверсията бива доброволна и принудителна – доброволна е когато тя се осъществява със съгласието на кредиторите, докато принудителната се извършва без оглед на волята им.
В теорията се разграничават още проста и стълбовидна или стъпаловидна конверсия (К). При простата има едно крайно изменение на лихвения процент от определен момент (дата), за разлика от стълбовидната К, при която изменението на лихвения процент е неколкократно в рамките на предварително обявени срокове.
Консолидацията на ДД е частен случай на конверсията. При консолидация (заздравяване, укрепване) се разбира изменение на срока на заема. Обикновено изменението на сроковете на заемите е в посока на удържането им. С удължаването на срока на заемите се намаляват погасителните вноски и временно се съкращават бюджетните разходи за обслужването на ДЗ. Причините за консолидацията на ДЗ могат да бъдат различни, но те са главно от финансово естество.
ДД и регулирането на пазара на заемния капитал.
Една от важните цели и задачи на управлението на ДД е регулирането на пазара на заемния капитал, а чрез него и на възпроизводствения процес, т.е. държавата посредством своята финансово-кредитна политика, може да диктува парично-кредитната политика и финансовата политика на банките. Някои икономисти смятат, че лихвения процент по ДЗ определя лихвения процент на пазара на заемния капитал, т.е. на банковия лихвен процент. Ето защо, според тях чрез изменението на лихвения процент на ДЗ може да се постигне промяна в банковия лихвен процент. По такъв начин държавата въздейства върху кредитната система за провеждане на политика на “евтини” или на “скъпи” пари чрез съответно повишаване или намаляване на лихвения процент.
В действителност обаче равнището на лихвения процент по ДЗ се обуславя от равнището на лихвения процент на пазара на заемния капитал. ДД е форма на движение на заемния капитал. Цената на заемния капитал въобще формира и равнището на лихвения процент по държавните заеми. Всеки ДД е ипотека, която обременява цялото национално стопанство и ограничава свободата на народа.