Управление на АД. Системи

Управление на АД. Системи – за управлението на АД се предвиждат две системи: двустепенна и едностепенна. При двете системи висш орган на дружеството е ОС на акционерите. То се състои от акционерите с право на глас. Участието им е лично или чрез представител. Недопустимо е член на съвета на директорите, съответно на надзорния съвет да представлява акционер. Акционери с привилегировани акции без право на глас, както и членовете на съвета на директорите, съответно на надзорния и управителния съвет, когато не са акционери, вземат участие в ОС без право на глас. Когато наетите лица в дружеството са повече от 50, те се представляват в ОС от едно лице с право на съвещателен глас. Техният представител има правна възможност, подобно на акционер, при поискване да получава безплатно писмените материали, свързани с дневния ред на общото събрание, както и данни за имената, постоянния адрес и професионалната квалификация на лицата, предложени за членовете на съвета на директорите, съответно на надзорния съвет /чл. 220/. ОС се провежда най-малко веднъж годишно в седалището на дружеството. Изисква се първото ОС да се проведе не по-късно от 18 месеца след учредяване на дружеството. Всяко следващо ОС трябва да се проведе не по-късно от 6 месеца след края на отчетната година. Освен годишното може да се състои извънредно ОС. Така изисква се в случай, че загубите надхвърлят Ѕ от капитала, да се проведат ОС не по-късно от 3 месеца от установяване на загубите. ОС се свиква от съвета на директорите, съответно от управителния съвет. Допустимо е то да бъде свикано и от надзорния съвет, както и по искане на акционери, които повече от 3 месеца притежават акции, представляващи поне 5% от капитала. Ако в едномесечен срок от искането на акционерите, притежаващи поне 5% от капитала, то не бъде удовлетворено или като ОС не бъде проведено в тримесечен срок от заявяване на искането, окръжният съд свиква ОС или овластява акционерите, поискали свикването, или техен представител да свика събранието. Свикването се извършва чрез покана, обнародвана в ДВ. Недопустимо е времето от обнародването до откриването на ОС да бъде по-малко от 30 дни. Ако няма издадени акции на приносител, уставът може да предвиди свикването да стане само с писмени покани. В закона е определено минималното съдържание на поканата. Изисква се тя да съдържа най-малко следните данни: а/ фирмата и седалището на дружеството; б/ мястото, датата и часа на събранието; в/ вида на ОС; г/ съобщение за формалностите, ако са предвидени в устава; д/ дневен ред на въпросите. Изисква се писмените материали, свързани с дневния ред на ОС, да бъдат поставени на разположение на акционерите най-късно до дата на обнародването или изпращането на поканите за свикване на ОС. Когато дневният ред включва избор на членове на съвета на директорите, съответно на надзорния съвет, писмените материали, свързани с него, трябва да съдържат данни за имената, постоянния адрес и професионалната квалификация на лицата, предложени за членове.При поискване писмените материали се предоставят на всеки акционер безплатно /чл. 224/. Допустимо е акционери, които повече от 3 месеца притежават акции, представляващи поне 5% от капитала на дружеството, след обнародване или изпращане на поканата да включат и други въпроси в дневния ред на ОС. Не по-късно от 15 дни преди откриването на ОС споменатите акционери представят в търговския регистър списък на въпросите, които следва да бъдат включени в дневния ред, предложенията за решения и писмени материали, свързани с тях. ОС избира председател и секретар на заседанието, ако в устава не е предвидено друго / чл. 222/. Допустимо е в устава да се предвиди изискване за кворум на капитала. При липсата на кворума, предвиден в устава, ново заседание може да бъде насрочено не по-рано от 14 дни. То е законно независимо от представения капитал. Допустимо е датата на новото заседание да се посочи още в поканата за първото заседание /чл. 227/.
ОС има широки правомощия. То изпълнява следните функции: а/ изменя и допълва устава; б/ увеличава и намалява капитала; в/ преобразува и прекратява дружеството; г/ избира и освобождава членовете на съвета на директорите, съответно на надзорния съвет; д/ определя възнаграждението на членовете на надзорния съвет, съответно на членовете на съвета на директорите, на които няма да бъде възложено управлението, включително правото им да получават част от печалбата на дружеството, както и да придобиват акции и облигации на дружеството; е/ назначава и освобождава дипломирани експерт-счетоводители; ж/ одобрява годишния счетоводен отчет след заверка от назначения експерт-счетоводител, взема решение за разпределяне на печалбата, за попълване на фонд “Резервен” и за изплащане на дивидент; з/ решава издаването на облигации; и/ назначава ликвидаторите при прекратяване на дружеството освен в случай на несъстоятелност; к/ освобождава от отговорност членовете на надзорния съвет, на управителния съвет и на съвета на директорите; л/ решава други въпроси, предоставени в негова компетентност от закона и от устава / чл. 221/. Недопустимо е ОС да приема решения, засягащи въпроси, които не са били оповестени в поканата, обнародвана в ДВ, или в списъка на въпросите, представен в търговския регистър от акционери, които притежават повече от 3 месеца акции, представляващи поне 5% от капитала. Изключение съставлява случаят, когато всички акционери присъстват или са представени на събранието и никой не възразява повдигнатите въпроси да бъдат обсъждани / чл. 231, ал. 1/. Правото на глас възниква с изплащането на вноската. Когато предложеното решение засяга правата на акционери от един клас, гласуването става по класове. Изискванията за кворум и мнозинство се прилагат поотделно за всеки клас / чл. 228/. За решенията за изменяне и допълване на устава, за увеличаване и намаляване на капитала, както и за прекратяване на дружеството се изисква мнозинство 2/3 от представения капитал. Допустимо е уставът да предвиди за тези случаи друго по-голямо мнозинство. Ако законът или уставът предвижда гласуване по класове, правилата за кворум и мнозинство се прилагат поотделно за всеки клас.
За заседанието на ОС се води протокол в специална книга. Изисква се в него да се посочат следните данни: а/ мястото и времето на провеждане на заседанието; б/ имената на председателя и на секретаря, както и на преброителите на гласовете или гласуване; в/ присъствието на управителя и на надзорния съвет, както и на лица, които не са акционери; г/ направените предложения по същество; д/ проведените гласувания и резултатите от тях; е/ направените възражения. Протоколът на ОС се подписва от председателя и от секретаря на събранието, като и преброителите на гласовете. Към протоколите се прилагат: 1. списък на присъстващите; 2. документите , свързани със свикването на ОС. Допустимо е по искане на акционер или член на съвет на заседанието на ОС да присъства нотариус, който да състави констативен протокол по чл. 488а от ГПК. Предназначението на такива протоколи е да удостоверят явяването или неявяването на лица пред нотариуса за извършване на действия пред него, както и съгласието или несъгласието на явилите се лица за извършване на съответните действия. Препис от констативния протокол се прилага към протокола на ОС. Протоколите и приложенията им се пазят най-малко 5 г. при поискване те се предоставят на всеки акционер /чл. 232/. В ЕАД едноличният собственик на капитала решава въпросите, които са от компетентността на ОС. Изисква се за решенията си той да съставя протокол в писмена форма. В писмена форма се сключват и договорите между едноличния собственик и дружеството, когато то се представлява от него /чл. 235а/.
Решенията на ОС влизат в сила незабавно. Изключение съставлява случаят, когато действието им е отложено. Други органи на АД при двустепенната система са надзорния съвет и управителния съвет, а при едностепенната система – съветът на директорите. Членовете на съвета на директорите, на надзорния и на управителния съвет се избират за срок до 5 г. Изключение са членовете на първия съвет на директорите, съответно на първия надзорен съвет, чийто мандат съгласно закона е не по-дълъг от 3 г. Задължение на лице, предложено за член на съвет, е преди избирането му да уведоми ОС на акционерите, съответно надзорния съвет, за участието си в търговски дружества като неограничено отговорен съдружник, за притежаването на повече от 25% от капитала на друго дружество, както и за участието си в управлението на други дружества или кооперации като прокурист, управител или член на съвет. Членовете на съветите могат да бъдат преизбирани без ограничение. Допустимо е членовете на съвета на директорите /СД/ или членовете на надзорния съвет /НС/ да бъдат освободени от длъжност, и преди да изтече мандатът им. Член на съвета може да бъде дееспособно ФЛ. Ако уставът допуска, член може да бъде и ЮЛ. В този случай ЮЛ определя представител за изпълнение на задълженията му в съвета. Недопустимо е член на съвета да бъде лице: а/ което е било член на управителен или на контролен орган на дружество, прекратено поради несъстоятелност през последните 2 г.; б/ което не отговаря на други изисквания, предвидени в устава. Всеки член на съвет се вписва в търговския регистър, където представя нотариално заверено съгласие и декларация, че не е налице законова пречка за изпълнението на такава функция /чл. 234/. Допустимо е член на съвет да поиска да бъде заличен от търговския регистър с писмено уведомление до дружеството. Задължение на дружеството е до 6 месеца след получаването на уведомлението да впише освобождаването му в търговския регистър. Ако дружеството не направи това, заинтересуваният член на съвета може сам да заяви за вписване това обстоятелство. Законът прогласява за еднакви правата и задълженията на съветите. Задължение на членовете на съветите е да изпълняват функциите си с грижата на добър търговец в интерес на дружеството и на всички акционери. Недопустимо е членовете СД и на УС да участват в търговски дружества като неограничено отговорен съдружник, за притежаването на повече от 25% от капитала на друго дружество, както и за участието си в управлението на други дружества или кооперации като прокурист, управител или член на съвет. Това ограничение не се прилага, ако уставът изрично  допуска това или когато органът, който избира член на съвет, е дал изрично съгласие. Задължение на члена на съвет е най-късно до започване на заседанието да уведоми писмено председателя му, че той или свързано с него лице е заинтересувано  от поставен на разглеждане въпрос и не участва във вземането на решение /чл. 238, ал. 4/. Изисква се в протокол за заседанието на съответния съвет да се отбелязва как е гласувал всеки член на съвета по разглежданите въпроси. Друго задължение на членовете на съветите е да уведомят писмено СД, съответно УС, когато те или свързани с тях лица сключват с дружеството договори, които излизат извън обичайната му дейност или съществено се отклоняват от пазарните условия. Такива договори се сключват въз основа на решение на СД, съответно на УС. Третото задължение на членовете на съветите е да не разгласяват информация, станала им известна в това им качество, включително след като престанат да бъдат членове на съвета. В закона е уредено особено право на малцинство акционери, които притежават поне 10% от капитала. Те има правна възможност да предявят иск за търсената отговорност от членовете на СД, за вреди, причинени на дружеството /чл. 240а/.