Според чл. 24 СК всеки от съпрузите може да се разпорежда с личното си имущество спрямо трети лица и спрямо другия съпруг. Тук съпрузите са свободни. Те могат да извършват такива действия и помежду си. Възможен е и договор за прехвърляне на имот срещу задължение за гледане и издръжка. Но това води до включване на имота в СИО. По силата на чл. 19 СК имотът става общ. Още по нелогичен е договорът за продажба между съпрузите. Значи, допустимостта на тази сделка ще зависи от това, средствата, които ще се трансформират, да имат смисъл по чл. 21, например, единият наследява влог и плаща жилището на другия.
При сделки с лично имущество има една забрана. Намираме я в чл. 23 СК. Когато семейното жилище е само едно и е лична собственост на единия съпруг, той може да се разпорежда с него само със съгласието на другия съпруг. Ако липсва съгласие, разпореждането може да се извърши с решение от районния съд, само ако се установи, че не е във вреда на децата и семейството.
Ясна е целта на законодателя – да не остане семейството на улицата. Ако сделката е извършена без съгласието на другия съпруг (и, естествено, без съда), ще приложим общите правила на ГП – налице е незавършен ФС и сделката ще е нищожна. За съжаление, това ограничение в проекта отпада.