Причини за унищожаемост на брака.
1. Ясното разграничение между иститута на унищожаване на брака и развода.
Унищожаването на брака е едно от трите основания за прекратяване на брака по българското законодателство. Чл. 94 урежда изчерпателно 3 причини за прекратяване на брак:
А) смърт на един от съпрузите
Б) влязло в сила решение за развод;
В) унищожаване на брака;
Унищожаването е уредено в чл. 94, 96, 97 СК
Един брак е унищожаем, когато е налице правен порок в учредителния фактически състав на брачната връзка. Налице е била брачна пречка или е липсвала материална предпоставка за сключване на действителен брак. Унищожаването на брака прилича на развода по това, че и в двата случая е налице юридическо разкъсване на брачната връзка интер вивос (наличие на живи пъртньори).
Унищожаването на брака, подобно на развода, представлява юридическо разкъсване на брачната връзка, изразяващо се в пълно ликвидиране на брачното правоотношение и прекратяване за в бъдеще на взаимните имуществени и неимуществени права и задължения на съпрузите, т.е. съдебното решение и при развода, и при унищожаването проявява действие екс нунг (от сега за в бъдеще), което ни води до логическия извод, че институтът на унищожаемия брак не може да се разглежда като институтът на унищожаеми сделки по ЗЗД.
Чл. 94 и следващите урежда лимитативно основанията за унищожаване на брака. Ако не е предвидено съответно основание, макар да е релевантно в материята на сделките, бракът не може да бъде унищожен.
При зачитане действието на чужд закон в областта на семейно правните отношения (напр. швейцарското семейно брачно законодателство допуска унищожаване, поради грешна преценка на единия от партньорите относно личните качества на другия, при сключване на брака и после успее да докаже това.) (напр. швейцарец работил в Сенегал. Жени се. Бракът е сключен в Швейцария. Нещата не тръгват, няма деца. По тяхното право, за да получи швейцарско гражданство, трябва да е живяла в брак със швейцарец най-малко 5 г., договарят се нейните адвокати, че няма да има дело за развод, а ще има дело за унищожаване на брака. Тогава не отпада правото за швейцарско гражданство, когато е починал съпруга или бракът е унищожен).
Нашият закон зачита порок във волята, но зачита едно заплашване – брак, сключен чрез принуда. Различните законодателства имат специфика при основанията за унищожаване на брака.
От развода унищожаването на брака се различава по своята същност и по основанията си, но правните последици от унищожаването на брака се уреждат чрез препращане към правилата, уреждащи последиците от развода в отношенията между бившите съпрузи, родените или осиновени в брака деца, семейното жилище и фамилното име на съпрузите.
Чл. 98. (1) Разпоредбите относно последиците на развода за личните и имуществените отношения между съпрузите, както и за отношенията между тях и децата се прилагат съответно и при унищожаване на брака. Недобросъвестността (знание за наличие на брачна пречка или липса брачна предпоставка към момента на сключване на брак) при унищожаване на брака има значението на вината при развода.
Докато основание за развода е дълбокото и непоправимо разстройство на брака, което се свързва винаги и само с обстоятелства, проявили се постфактум, т.е. след възникване на брачната връзка, то унищожаването на брака има за свое основание единствено и само правно релевантни факти, които са се проявили към момента на възникване на брачната връзка.
Унищожаването на брака се постига по българското законодателство единствено и само по исков ред, чрез предявяване на специален конститутивен брачен иск за унищожаване на брака. Понятието брачен иск се регламентира в чл. 258 ГПК. Има три вида иска: 1. иск за развод; 2. иск за унищожаването на брака; 3. иск за установяване на съществуването на един брачен съюз. Първите два са конститутивни, а третият е установителен. Третият може да бъде положителен или отрицателен, в зависимост какво пледираме. Унищожаване на брак може да се иска само с този иск по чл. 258 ГПК
НЕДОПУСТИМО Е УНИЩЖАВАНЕ НА БРАК ЧРЕЗ ВЪЗРАЖЕНИЕ.
Легитимация по иска за унищожаване на брак. Легитимацията, извличана от тълкуването на чл. 97 СК, е уредена диференцирано, в зависимост от материално-правното основание, на което се иска унищожаването.
1. само засегнатият съпруг може да предявява иск за унищожаване на брака в случай на непълнолетие. Пълнолетният не може да иска унищожаване, че се е оженил за непълнолетен, без разрешение на районния съд – само непълнолетният в случая може да иска унищожаване. Унищожаване може да иска само засегнатия.
2. всеки от двамата съпрузи, плюс прокурора, като самостоятелно легитимиран орган, може да предявява иска за унищожаване на брака, при нарушаване на брачните пречки, свързани със забранена болест, забранено кръвно или осиновително родство между брачните партньори.
3. активно легитимирани в случаи на двубрачие са всеки от двамата съпрузи по бигамния брак, прокурора в обществен интерес и съпругът от предходния брак.
Искът за унищожаване на брака не може да се предявява post morten, т.е. след смъртта на някой от съпрузите, както и искът за развод.
!!! Нашият закон при унищожаване на брака в чл. 97 ал. 4 СК допуска при двубрачие прокурорът да предяви установителен иск, с който иска от съда със сила на пресъдено нещо да установи, че приживе на починалия бигамен съпруг е съществувало условие за унищожаване на брака и само по някакво стечение на обстоятелствата не е искано прекратяване. При това положение вдовецът от бигамния брак се изключва от наследяването.
Чл. 104 СК намира приложение и при унищожаването на брака, когато прокурорът предяви иск за унищожаване на бигамния брак.
Чл. 104 във вр. с чл. 98 ал.1 изр. 1 СК и във вр. с чл. 97 ал. 4.
Прокурорът предявява иск по 97 ал. 4, съдът уважава иска и признава, че приживе е съществувало основание за унищожаване на брака.
Саниране на унищожаем брак.
При определени случаи унищожаемия брак може да бъде заздравен и да стане неатакуем с иск за унищожаване. Уредбата на заздравяването е диференцирана в чл. 97 СК. Санацията е зависима от основанието на унищожаемосттта
1. При някои хипотези заздравяването на унищожаемия брак настъпва автоматично с изтичане на предвиден в закона преклузивен срок за предявяване на иска за унищожаване на брак. (напр. шестмесечния срок при непълнолетие на единия съпруг – т. 1 чл. 97 ал. 1 СК; едногодишния срок от сключване на брака при заплашване – т. 2; шестмесечния срок от отмяната или вдигането на запрещението, или оздравяването на болния съпруг – чл. 97 ал. 2 СК);
2. В други хипотези се заздравява с факта на отпадане на причината, породила унищожаемостта. (напр. чл. 97 ал. 3 СК – с оздравяване на болния съпруг; с прекратяване на предходния брак, бигамният брак се заздравява – вж. чл. 97 ал. 5 СК)
Ако причината за унищожаемостта причината не е отпаднала нашият закон не предвижда давностен срок, с чието изтичане да се погасява иска за унищожаване на брака.
3. Заздравяването на брака настъпва в следствие проявлението на някои странични обстоятелства – чл. 97 ал. 1 т. 1 СК – забременяването на съпругата или раждането на дете е обстоятелство, което автоматично санира брак, унищожаем поради непълнолетие на единия от съпрузите.
4. Не се допуска саниране на брака при хипотезите на забранено кръвно родство между съпрузите (напр. чичо с племенница).
Докато предявяването на конститутивния иск за унищожаване на брака е обусловено от преклузивни срокове, при нищожния брак няма предвидени нито преклузивни, нито давностни срокове за предявяване на установителен иска за несъществуването на брака. Установителните искове не се погасяват по давност.
Последици от унищожаемия брак.
А) последиците на унищожаемостта се проявяват единствено и само за в бъдеще (вж. чл. 98 ал. 1 СК). Знанието на някой от съпрузите на наличието на брачна пречка при сключването на брака е приравнено по значение към брачна вина. Брачната вина има значение в 6 насоки (съответно недобросъвестността има значение в същите 6 насоки). Недобросъвестният съпруг се третира така, както виновния за развода. Знанието на брачни пречки се преценява САМО към момента на сключване на брака.