Изразяването на паричната наличност във времето дава възможност за условно разграничаване между двата вида пари /активни и пасивни/. Развитието на паричната наличност е функция на времето. Ако представим това графически – начупена линия. Връхните точки отговарят на прихода, а наклонените отсечки на интервалите, през които постепенно се разходват.
“Пасивните” пари са тази част от паричните наличности, която икономическия субект няма нужда да разходва при осъществяване на обичайните си сделки. Те формират неговата –– парична наличност. От схемата се вижда, че “активните пари” формират средната величина на променливата част на паричните наличности. Поради това оценката на търсенето на пари за осъществяване на сделки е свързано с разкриване на факорите, които определят този среден обем на “активните” пари.
Фактори:
- Големината на БНП, изразен в текущи цени (Y) честотата, с която пазарния запас се получава като доход (V)
Mt – наличните пари, необходими за обезпечаване на сделките
Mt = Y
V
За кратък период формира V е стабилен и не се променя. Тогава търсенето на пари ще зависи от:
Величината на БВП (в текущи цени), т.е. ––(производството) (Q)
Равнището на цените (Р) , следователно търсенето на пари ще бъде Mt= f(Y), но Y= Q*P
т. е. Mt = f(Q*P)
Или нуждата от пари за обезпечаване на сделките е растяща –– на произведените количества стоки и на равнището на цените.