Търговското право е съвкупност от всички правни норми , които уреждат отношенията пораждащи се в търговията. Следователно търговското право е особеното за търговията частно право. Щом това е така основно за търговското право е понятието търговия. Търговията се осъществява чрез размяна, която съединява производството с потреблението чрез циркулация на благата, за да достигнат те до потребителите за които са предназначени. Ал.1 на чл.1 от ТЗ прогласява за търговски-следните сделки: 1. покупка на стоки или други вещи с цел да ги препродаде в първоначален, преработен или обработен вид;2.продажба на стоки от собствено производство;3. покупка на ценни книги с цел да ги продаде;4. търговско представителство и посредничество;5. комисионни, спедиционни и превозни сделки;6. застрахователни сделки;7.банкови и валутни сделки;8.менителници, записи на заповед и чекове;9.складови сделки;10. лицензионни сделки;11. стоков контрол;12. сделки с интелектуална собственост;13. хотелиерски, туристически, рекламни, информационни, програмни, импресарски или други услуги;14покупка, строеж или обзавеждане на недвижими имоти с цел продажба;15. лизинг.
Търговското право регулира търговски сделки, стопанска дейност, права и задължения, поощрения и санкции. Сделките тук се сключват по професия и по задължение за да уредят реализацията на продуктите на своята стопанска дейност.
ТП урежда правни отношения, които се формират на базата на обществени отношения, възникващи в сферата на обмена на стоки, услуги и капитали. Следователно търговското право намира специално приложение само при отделна категория правоотношения, а именно: само при правоотношения породени в търговския обмен – чл.1ал. ТЗ Търговец по смисъла на този закон е всяко физическо или юридическо лице, което по занятие извършва търговски сделки.
1) От икономическа гледна точка търговията е тази фаза от оборота, която се намира между производството и потреблението;
2) От юридическа гледна точка това е т. нар. предприемаческа дейност и когато се казва, че ТП урежда търговски отношения се има предвид именно предприемаческата дейност.
ТП съдържа две групи въпроси:
– правното положение на особена категория правни субекти – търговците
– правният режим на отношенията между тях.
Действащото право намираме в лицето на търговския закон (ТЗ) – I и II част. В IV част се урежда и производството за несъстоятелност.
Втората група проблеми в ТП са отношенията между търговците – търговските сделки. ТП не се е обособило докрай като правен отрасъл и затова се прилагат норми на ГП в лицето на ЗЗД. Институтите на ТП доуреждат особеностите в ГП.
Особеностите на ТП в неговата структура: опростени са формите за сключването и доказването на сделките; специална строгост и засилена санкция; повечето разпоредби са от императивен характер; универсална ориентираност, т.е. то е нагодено към граждански правоотношения с международен елемент.
Система на ТП . Характерните особености на всяка правна система са : вътрешно единство и съгласуваност на правните норми, които влизат в системата; и групиране и разпределяне на правните норми по институти и клонове на правото съобразно с особеностите на регулираните от тях обществени отношения.
Системата на отделен клон на правото представлява съвкупност от всички действащи в определен момент норми от този клон на правото, взети в тяхното вътрешно единство и при диференцираност по дялове и по техните по нататъшни подразделения.
Системата на търговското право обхваща три големи дяла. Първият дял наред с общите разпоредби е посветен на търговците, като субекти на търговското право. Вторият дял се отнася за търговските сделки, чрез които се осъществява търговията като негов предмет.Третия дял урежда несъстоятелността като универсално принудително изпълнение срещу търговци, които са изпаднали в състояние да не могат да плащат търговските си дългове. Посочената система е намерила законодателен израз. В дял първи на ТП влизат части първа и втора на ТЗ, посветени съответно на общите разпоредби и на видовете търговци. Вторият дял е образуван от част трета , посветена на търговските сделки, а третият – от част четвърта на ТЗ, посветена на несъстоятелността.