Търговски сделки – понятия

Понятие. За търговски се признават всички сделки, които търговецът извършва по занятие в кръга на своята дейност. Не са търговски сделките на лице, което няма качеството на търговец. Нашият законодател не се е задоволил с това определение. Изисква се сделките да се сключват по занятие. Ал. 1 на чл. 1 на ТЗ провъзгласява за търговски следните сделки, сключвани по занятие, т.е. системно и в количество, което разкрива намерението на лицето да си създаде с тях траен източник на печалба: а/ покупка на стоки или на други вещи с цел да ги препродаде в първоначален, преработен или обработен вид; б/ покупка на ценни книги с цел да ги продаде; в/ продажба на стоки от собствено производство; г/ търговско представителство и посредничество; д/ комисионни, спедиционни и превозни сделки; е/ застрахователни сделки; ж/ банкови и валутни сделки; з/ менителници, записи на заповед и чекове; и/ складови сделки; к/ лицензионни сделки; л/ стоков контрол; м/ сделки с интелектуална собственост; н/ хотелиерски, туристически, рекламни, информационни, програмни, импресарки и други услуги; о/ покупка, строеж или обзавеждане на недвижими имоти с цел продажба; р/ лизинг. ТЗ в чл. 278 установява приложимост на разпоредбите за търговските сделки и за двете страни. Достатъчно е за едната от тях сделката да бъде търговска. По такъв начин разпоредбите за търговските сделки при наличността на посоченото изискване ще намерят приложение и за лицето, сключващо сделка, която за него не е търговска. Изключение представляват например случаите в хипотезата по чл. 318, ал. 2 – предвижда се, че не е търговска продажбата, която има за предмет вещ за лично потребление и купувачът е ФЛ. Без значение е случая е обстоятелството, че другата страна по договора за продажба е лице, което има качеството на търговец. Колкото и подробен да е ТЗ, той не е в състояние да уреди търговските сделки. Затова в него са признати субсидиарни източници на правната им уредба /чл. 288/. Предвидено е за неуредените въпроси да се прилагат разпоредбите на гр. Законодателство – ЗЗД, З за собствеността, З за авторското право и сродните му права, З за патентите, З за марките и географските наименования, З за промишления дизайн, З за банките и т.н. когато съществува непълното и в гр. Законодателство, се прибягва до търговските обичаи. Обичаят е правило, което е създадено чрез спазване на еднообразно поведение със съзнание за задължителност. Обичаят се прилага като правна норма. Търговски са обичаите, създадени чрез спазване на еднообразно поведение от търговци със съзнание за задължителност. Ако търговските обичаи се различават, прилагат се обичаите на местоизпълненитето.