Дължината на тънкото черво при жив човек е от 2,2 до 4,4 метра. Започва от пилора и достига нагъвайки се до дясната хълбочна яма, където посредством клапа (пилоцекална) преминава в дебелото черво. Тънкото черво се състои от 12-пръстник (duodenum), празно черво (jejunum), хълбочно черно (ileum).
Отвън тънкото черво е покрито със серозна обвивка – коремница (peritoneum), като различните му части показват различно отношение към нея.
Мускулната обвивка е представена от външни надлъжни и вътрешни гладко-мускулни слоеве. Функционалният слой на лигавицата е много добре развит, в резултат на което червото образува гънки, с кръгов въртеж (plicae cirailaes). Те заемат от 1/2 до 2/3 от лумена на червото. Те могат да бъдат видяни само при наблюдение откъм лумена на червото. Общият им брой е около 650. Освен кръгови гънки за червото е характерно че притежава и други специфични образувания – чревни власинки. Те са образувания на собствената пластинка на лигавицата, която отдавайки се на лумена повлича епителен пласт. Техният брой е от 4 до 5 милиона. Между власинкитке се разполагат чревните жлези. По тънкото черво се намират много единични лимфни фоликули. Единичните фоликули са по цялото продължение и са около 15 хил. Груповите лимфни фоликули са от 20 до 30 хил., разположени в хълбочното черво.
12-пръстникът започва от пилора на стомаха и се простира до извивката, разположена между него и следващата част на тънкото черво – празното черво. Дължината му е 17 до 22 см, състои се от 4 части: горна, нисходяща, хоризонтална, възходяща. По идеалната страна на нисходящата част се намира надлъжната гънка, в долния край на която се разполага голямата папила на 12-пръстника. В нея се изливат секретите, големият проток на задстомашната жлеза и общият жлъчен проток. Над голямата папила на известно разстояние се намира голямата папила на 12-пръстника. В нея се влива добавъчния канал на задстомашната жлеза.
Втората част на тънкото черво лежи преобладаващо в лявата горна част на коремната кухина и представлява 2/3 от дължината на тънкото черво. Хълбочното черво заема преобладаващо долната част на коремната кухина (ileum), а дължината му е 3/5 от общата дължина на тънкото черво.
Дебелото черво започва от дясната хълбочна яма, огъва се като рамка в коремната кухина и завършва със задно проходно отверстие – анус. Дължината му варира от 1 до 1,70 метра, а диаметъра в началната си част 70 до 80 мм, като в края намалява до 40-50 мм. Състои се от 3 основни части: -1) сляпо черво (cecum) , -2) ободно черво (colum), -3) право черво (rectum). Сляпото черво има дължина от 3 до 8 см и ширина 4 до 7 см. Разполага се под нивото на плеоцекалната клапа. През нея червното съдържимо от тънкото черво преминава в дебелото черво. От сляпото черво се издава червеобразен израстък – апендикс. Дължината му е от 2 до 20 см, като дължината му най-често е 7 до 8 см. Много рядко може да липсва или да е по-дълъг ог 20 см. Апендиксът е богат на лимфни фоликули, изпълняващи защитни функции.
Ободното черво се състои от 4 части: възходящо , напречно, низходящо и сигмовидно ободно черво. Възходящото ободно черво започва от плеоцекалната клапа, върви нагоре по коремната стена, достига до черния дроб. Дава отпечатък върху него. Посредством извивка преминава в напречното. Напречното може да бъде с дължина от 30 до 80 см. Когато то е по-дълго виси като гирлянда. Посредством лявата извивка преминава в низходящото ободно черво, което достига до нивото на левия хълбочен гребен, където преминава в сигмовидно ободно черво. Сигмовидното ободно черво лежи в лявата хълбочна яма и нагъвайки се завършва на нивото на лявата кръстцово-хълбучна яма. Ободното черво е покрито с коремница (сероза). Външният надлъжен слой на средната му обвивка е редуциран до 3 ленти (тении). Особеност в строежа на дебелото черво е наличието на полулунни гънки, които са образувания на цялата стена на червото. За разлика от гънките на тънкото черво, които са образувания на вътрешната обвивка – лигавица. Поради това гънките са видими отвън и отвътре. Те се разполагат между трите ленти (тении). В резултат на което се получават външни повърхности с издуване. Тези торбовидни издавания се наричат хаустри. По външната страна на дебелото черво се намират и серозни торбички, изпълнени с мастна тъкан.
Правото черво започва от лявата хълбучно – кръсцова става, където завършва с анус. Дължината му е средно 15 см. Разполага се пред кръстната кост и опашната кост и в междинницата. Следва извивките на костите, при което формата му е разтеглена S образно. Частта от правото черво, разположена в малкия таз се нарича ампула, а подлежащата част – анален отвор. В ампулата се разполагат множество гънки, само 3 от които не се изпразват и при най-голямото изпълване на ампулата с фекални маси.
В аналния канал, лигавицата образува надлъжни гънки (6 – 10) означени като анални колонки. Вдлъбванията между тях се наричат анални синоси (по-добре развити при децата). В долния си край синусите завършват с анални клапички. Кръговия мускулен слой на средната обвивка в долната част на аналния канал образуват неволеви стегач – свинктер на ануса с височина 2 – 3 см. Под кожата на тази област от напречно – набраздени скелетни мускули на тазовата диафрагма и се образува волеви стегач.