Само искам да подчертая, че при пушенето количеството никотин, което искате да вкарате в кръвоносната система или, от което мислите, че се нуждаете, не е толкова важно.
Всъщност вие се стремите към неколкосекундното усещане, когато дозата никотин прониква в организма ви. Чувството ви е познато: за няколко мига сърцето ви се разтуптява и изпитвате замайващо опиянение; адреналинът ви се повишава; имате усещането за нещо вълнуващо, „повдигащо“, „извисяващо“. Това е тя, никотиновата тръпка.
При споменатия експеримент никотинът е бил вкаран бавно – за повече от час. Ако е бил инжектиран бързо, участниците щяха да усетят присъствието му и да го възприемат като пушене, тоест да изпитат тръпката и така да задоволят потребността си от пушене.
Ако някога сте опитвали да дъвчете никотинови дъвки, разбирате за какво говоря. Те ви набавят необходимия никотин прекалено бавно, за да изпитате задоволство. Никотинът, вкаран бавно в кръвоносната система, ще разтупти леко сърцето ви, но другите ефекти са много по-слаби. За огромна част от пушачите тръпката е най-важното, а тя идва единствено чрез внезапно, бързо абсорбиране на доза никотин.
За жалост това ускоряване на сърдечния ритъм не предизвиква прилив на енергия – иначе атлетите щяха да пушат по време на маратон например. Стимулацията е измамна и както при всички изкуствени стимуланти бързо следва депресивно състояние. Нещата се влошават, защото цигареният дим съдържа и много отрови и макар че сърцето бие по-учестено, в кръвта има по-малко кислород, който собствено дава енергията. Тъкмо по тази причина мнозина пушачи откриват, че се чувстват по-енергични, когато се откажат от цигарите.