В правната система ТП е един от сравнително новите правни отрасли, поради това, че дълго време предоставянето на работна сила се е уреждало от гражданското право като договор за наем на работна сила. Самият предмет – предоставянето на работна сила, има съществени отлики от предмета на гражданските правотношения, поради което постепенно се създават отделни закони, уреждащи тази материя.
Всеки правен отрасъл има свой предмет на регулиране, това са определени видове обществени отношения. Трудовото право регулира обществените отношения свързани с труда. Процесът на труда е целесъобразна човешка дейност за създаването на потребителски стойности, присвояване на даденото от природата за човешките потребности. Това е общата природа на труда и не е предмет на правно регулиране, защото се проявява предимно в отношенията между човека и природата. В този си аспект трудът е една връзка м/у човека и природата, която не може да бъде предмет на правно регулиране, тъй като правото регулира отношенията между хората. Трудът се полага посредством човешката способност наречена работна сила. Работната сила или способността за труд е сборът от физически и умствени способности с които разполага организмът на човека. Но не работната сила сама по себе си, а неиното привеждане в действие има значение за трудовото право, защото само тогава се свързва със средства за производство, защото само тогава нейният носител /работник или служител/ влиза в отношения с други хора. Именно отношенията между хората по повод предоставяне и използване на работната сила са трудови правоотношения. Следователно ТП като самостоятелен правен отрасъл има за предмет предоставянето на работна сила – т.е. жив труд, а не резултатите от труда, както е при гражданските правоотношения. Предоставяне, а не престиране. Не е необходимо да се говори за прилагане на работна сила, а за предоставяне. От друга страна, работната сила има тази особенист, че е неотделима част от индивида, а оттук и спецификата – винаги трудовите правоотношения (ТПО) имат личен характер, поради това работниците/ служителите, предоставящи работната си сила, се оказват в подчинение на работодателя. Тук това подчинение е между два частноправни субекта (тези заповеди не са АА). Предметът е очертан и в чл.1 КТ. Този кодекс урежда трудовите отношения между работника или служителя и работодателя, както и други отношения, непосредствено свързани с тях.ал.2 Отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения. Същинските ТПО – това е предоставяне на работна сила. Освен тези същински ТПО, в чл.1(1) като предмет на ТП сапосочени и такива отношения, непосредствено свързани със същинските, т.е. предпоставят същинските- произтичат от тях. Тези отношения съществуват само заради и поради трудовите отношения. В този смисъл те нямат свое самостоятелно съществуване вън от тр. правоотношения ( 1. отношения по придобиване на квалификация, уредени с трудовото законодателство; 2. отношения на сдружаване на работниците и служителите, съответните права на тези организации, отношенията на сдружаване на работодателите; 3. колективни трудови отношения; 4. въпросите по трудови спорове – индивидуални, колективни; 5. контрол за спазване на трудовото законодателство; 6. отношения по видовете юридическа отговорност, при нарушаването и и др.). В чл. 1(2) !!! – разлика със служебните правоотношения. Комбинирани отношения – сложебното правоотношение съществува паралелно с трудовото. /Когато лицето няма определено работно време, правоотношението е гражданско/ Всички правоотношения, които възникват в непосредствена връзка с предоставянето на работна сила са трудови правоотношения. Административно наказателна отговорност от субектите.