Разпространение. Расте по сухите тревисти и песъчливи места, край пътищата, пасищата и ливадите из цялата страна.
Описание. Многогодишно тревисто растение с голо без-листно стъбло, високо до 50 см, и късо, силно разклонено коренище с множество тънки коренчета. Листата са събрани в основата на растението във вид на розетка; те са копиевидни, ланцетни, с 5—7 жилки и жилава успоредна нерватура, слабо окосмени. Дръжките на съцветието са с 5 надлъжни бразди. На върха завършват с класовидни съцветия, които са светлокафяви. Цветовете са дребни и белезникави, с четирилистна чашка, чиито странични дялове по ръба са ресничести, четирилистно венче и 4 тичинки. Плодът е яйцевидна двугнездна кутийка с 4 чернокафяви семена. Медоносно растение.
Използуваема част. Листата на растението, брани през време на цъфтежа, май—септември. Листата се режат, без да се скубят и да се мачкат, защото при сушенето почерняват. Сушат се на сянка или в сушилня до 40°С. Изсушената билка е със зелен цвят, без миризма и със слабо горчив вкус. Опакова се в торби или бали. Допустима влажност 12%. Запазва се в сухи и проветриви помещения. Изнасяна билка.
Химичен състав. Гликозида аукобин, горчиви и дъбилни вещества, провитамин А, витамин С, малко алкалоиди, витамин К, калиеви, натриеви и силициеви соли, ферменти, инвертин, емулсии и др. В семената се съдържат до 44% слуз и мазнини, стероидни сапонини и др.
Лечебно действие и приложение. Билката действува отхрачващо, противовъзпалително и болкоуспокояващо. Прилага се при всички видове кашлица (простудна, магарешка, туберкулозна), при задух, стомашни и чревни колики и болки.
В българската народна медицина листата на жиловлека се употребяват още при диария, чернодробни страдания, жълтеница, газове, подувзне на корема, хемороиди, дизентерия и др.
Външно счукани свежи листа се препоръчват за налагане при ухапване от насекоми, при циреи, гнойни рани, мокър лишей, както и за жабурене с цел да се заякчат венците и при зъбобол. Семената се прилагат при язва на стомаха и червата, газове, бъбречни и жлъчни камъни, детски диарии.
Начин на употреба. 1 супена лъжица от билката се залива с 500 г вряла вода да кисне 2 часа. Запарката се прецежда и се пие по една винена чаша преди ядене 4 пъти дневно. В народната ни медицина жиловлекът се употребява против туберкулоза по следния начин: Вземат се 4 супени лъжици ситно скълцани корени от билката и се сипват в 800 г вода да врят 20 мин. След това се прибавят още 4 супени лъжици от листата и всичко ври още 5 мин. Отварата се прецежда и след като изстине, се смесва с 500 г мед. Пие се по една кафена чашка преди ядене 4 пъти дневно.
Народната медицина препоръчва при същите болести и широколистния жиловлек (Plantago major L.), чиито листа са широки и съцветията му са по-големи.