М. Фридмън и монетаристите сочат парите като фактор №1 на икономическото развитие. Основа на разсъжденията на М. Фридмън е постановката за количествената теория за парите, че количеството на средствата за обръщение определя равнището на стоковите цени.
Търсене на пари
М. Фридмън представя три важни аспекта на Търсенето на пари:
– богатството и неговите съставки;
– оценката на богатството;
– факторите, от които зависи търсенето на пари.
Според М. Фридмън три са основните фактори, от които зависи търсенето на пари:
- Тоталното богатство и желанието на собственика да поддържа такава структура на влизащите в него активи, която да му носи максимална изгода.
- Цената и доходът от съответната форма на богатство.
- Вкусът и предпочитанията на единиците, притежаващи богатство.
М. Фридмън поставя и друг въпрос – за потреблението на парите и ролята на банките в този процес. Той смята, че намесата на банките във взаимоотношенията между променливите форми и индивидуалните притежатели, не изменя съществено анализа на търсенето на пари, но само ако номиналния размер на потреблението на пари е строго фиксиран и се съобразява със състоянието на търсенето.
Изследванията на М. Фридмън показват, че върху равнището на реалния запас от пари, влияние може да оказват единствено и само крайните притежатели на богатството.
В кейнсианската икономическа концепция паричната политика по принцип не оказва съществено влияние върху инвестициите и потреблението. Най-често силата на влиянието на парите стига до ЛП. Според кейнсианския анализ търсенето на пари е крайно чувствително към измененията на ЛП. Според този анализ всяко нарастване на парите почти изцяло се компенсира от намаляване на тяхната скорост на обръщение. Според кейнсианцияте изводът е, че паричната политика нито в своя пряк, нито в своя непряк ефект оказва чувствително влияние върху икономическата активност. Въздействие има, но то идва от измененията в равнището на работната заплата.
Фридманския анализ на богатството и неговите съставки показва коренно обратна картина. В монетариската теория търсенето на пари се колебае в зависимост от относителната възвръщаемост на всички съставки на богатството и трябва да се изразява в реални, а не в номинални величини.
Обратно на кейнсианците, монетаристите смятат, че нарастването на количеството на предлаганите от ЦБ пари няма да бъде компенсирано от спадане на скоростта на обръщение, която те приемат за приблизително постоянна.
Според монетаристите и при предлагането на пари много важно значение има функцията търсене на пари. Основната сила предизвикваща краткосрочния ефект от паричната политика, всъщност не е дейността на банките, емитиращи допълнително количество пари, а поведението на частния сектор, който предвид ниския ЛП /лихвен процент/ търси възможности да се освободи от излишните парични запаси /активизира търсенето на стоки и услуги, а оттам – производството/.