Същността й се състои в схващането, че богатството не трябва да се разпределя в максимален брой инвестиционни носители, а само в определени такива. Следователно измерител на рисковаността на един портфейл не може да бъде само средното аритметично претеглено стандартно отклонение или дисперсията на отделните активи, а е необходим и допълнителен показател – ковариацията – именно тя е проноса на Марковиц.
rp = ?wi.ri
dp2 = ?wi2.di2 + ??2wi.wj.COVij
COVij = f.di.dj
Марковиц прави съпоставка между възвращаемостта и риска за да открие портфейл с нисък риск и висока възвращаемост. Когато се изчислят всички възможни комбинации между активите ще се получат огромен брой хипотетични модели. И ако те се нанесат на кординатната система се получава следната ситуация. Най-ефективния портфейл е този, който лежи на горния ляв ъгъл. Няма логика да се инвестира в портфейл, които не лежи на кривата Е – Марковиц я нарича ефективен фронт.
Моделът на Марковиц има недостатъци:
– от технически характер – при по-голям брой активи изчисленията стават безкрайно големи
– трудно се определя къде точно по-ефективният фронт да бъде разположено богатството
– моделът въобще не анализира инвестирането в облигации
– моделът минимизира целият риск на портфейла