В съвременната теория и практика идеите и направленията се предопределят от двете големи школи на политическата икономия: кейнсианската и монетаристическата.
Кейнсианците, които се наричат още “бюджетаристи”, смятат, че бюджетното салдо може да бъде добър инструмент за анализ, при условие, че се използва не действителното, а максимално възможното бюджетно салдо;
Монетаристите смятат, че номиналните изменения на националния доход и измененията на всички останали величини, произтичат от измененията в паричната маса. Според тях трябва да се има предвид дестимулиращото въздействие на небалансираните бюджети върху развитието на частния сектор. По този начин се противопоставят на кейнсианците.
Господстваща и утвърдена в икономическата практика е системата на дефицитно регулиране на Дж.Кейнс и неговите последователи. Тя намира трайно приложение в практиката на всички страни.