Теоретични основи на европейската интеграция

Разбирането за икономическата интеграция в Европейския съюз се основава на теоретичните постановки за международната икономика, интегрирането на пазарите и валутнитесистеми. Про­цесът се развива с постепеното премахване на икономическите граници между държавите и съвместното функциониране на националните им стопанства . Икономическата интеграция не е цел а е средство за постигането на:

*икономическо благосъстояние – изразява се в повишаване ефективността на производството  и следване на политика, използваща ефектите на интегрираните пазари;

*мир – постига се с обвързването на националните икономики и намаляване на възможностите   за   конфликти между държавите- участнички;

*демокрация- важно условие за осъществяването на инте­грационните процеси е развитието на политическия демократизъм и системите за управление на страните;

*защита на човешките права – тя е основен елемент при разработването на политиките, произтичащи от икономи­ческата интеграция.

Икономическата интеграция е процес на приобщаване на на­ционалните стопанства към общи механизми на взаимодействие, при което самостоятелното им функциониране става елемент от процеса на постъпателно развитие и източник на динамика. Тя за­почва с интегрирането на пазарите на стоки и услуга, разпространява се върху факторите на производство и се насочва към общи политики и валутна система, на основата на които се изгражда по­литическият съюз.

Икономическата интеграция, е постъпатален процес, развива се на етапи, всеки от които се базира на достиженията на предход­ния, и които са:

*Зона за свободна търговия. На този етап на интегриране се премахват пречките пред свободното движение на стоки и услуги (мита и количествени ограничения). Тя е основен елемент на икономическата интеграция и има положите­лен ефект върху икономиките.

*Митнически съюз. Дава възможност за свободно движение и на факторите на производство- капитали и работна си­ла. Това позволява оптимизиране на пространствената организация на производството чрез съчетаване и по-добро използване на факторите и субституцията им . По такъв начин се създава общ пазар на стоки, услуги, капитали и работна сила. Премахването на ограниченията е основано на обща митническа тарифа спрямо трети страни.

*Икономически и валутен съюз (ИВС). Изгражда се на базата на икономически съюз- степен, при която на основата на общия пазар се интегрират икономическите политики в различни ооласти, формират се общи подходи и коорди­нирано финансиране. Следващата стъпка е валутният съюз-  той допълва икономическия със създаването на общ валутнокурсов механизъм, прерастващ на последващи етапи в емитирането на обща парична единица, функционираща на общия пазар. С комбинирането на двата съюза се постига висока степен на координация на макроикономическата и бюджетната политики.

*Политически съюз. Основава се на икономическия и валутния съюз, като допълва интеграцията в ооластта на външните отношения с трети страни.. Наред с общата търгов­ска политика се развиват и общи политики в сферата на външните отношения и сигурността, правосъдието и вът­решните работи.

За развитието на икономическата интеграция е необходимо използването на инструменти, които да позволяват съгласуване на позициите на отделните държави, изработване на общи процедури и правила за прилагането им. За постигането на ефективна интеграционна политика се създават и общите институции. Поетапното осъществяване на процеса обуславя и прилагането на следните инструменти:

*Информация- съгласие на участващите страни в интегра­ционния процес да предоставят информация на партньо­рките си за целите и инструментите на прилаганите от тях политики с цел прилагане на единни подходи.

*Консултация– задължение на основата на предоставената информация да се търсят общи виждания и средства за политиките, които ще се прилагат, както и разпределе­нието на компетенциите.

*координация- съгласуваност на действията, които трябва ла се предприемат при осъществяването на общата поли­та ка. Тя може да придобие формата на сътрудничество- чрез адаптиране на националните регулации, и на хармо­низация – отстраняване на различията в областта на законодателството и административните правила.

*Унификация– замяна на националните инструменти на икономическата политика в различни области с общи за всички страни-участнички.

Използването на различните инструменти зависи от степента на развитие на интеграционните процеси и от областите и полити­ките, в които се предприемат. В същото време прилагането на принципа на допълпяемост обуславя постигането на по-висока сте­пен на съчетаване на националните инструменти с тези на Съюза.