В основата на дивидентната политика стоят 3 теории:
Теория за резултата – приема , че дивидентите трябва да бъдат следствие от процеса на вземане на решение за инвестиране на капитала.Дивидентната политика е пасивен потенциал и като дивидент трябва да се изплащат печалби , които остават след финансирането на проектите за инвестиране.Причината за приложимостта на тази теория е непостоянството на дивидентите.
– Теория за неутралитета – позовава се на тезата , че инвеститорите са безразлични към плащането на дивиденти.Според тази теория дивидентната политика не е от значение , защото не е свързана със стойността на акциите.Нейни защитници са Милър и Модилиани , които елиминират данъците и приходите.Но днешната икономика е данъчна и не може да се пренебрегват данъците за облагане на дивиденти и разходите по емитиране и продажбата на акции.
– Теория на сигурността – доказва , че акционерите не са безразлични към изплащането на дивиденти , които би могло да приемат формата на разпределяеми печалби.Родоначалниците на тази теория твърдят , че акционерите оценяват всеки паричен дивидент по-високо от всяка на разпределена печалба.