При осъществяване на заемната сделка държавата емитира и продава заемодателните документи, с които удостоверява сумата на своя дълг към тях. Този документ се нарича облигация. В практиката облигациите имат и друго наименование: съкровищни мнителници, бонове, дългови свидетелства. Във финансовата практика облигациите са форма на фиктивния капитал, което означава несъществуващ капитал. Покупко-продажбата на ценни книжа се осъществява на капиталовия пазар. Продажбата на облигациите се предшества от определянето и обявяването на номиналната стойност на ценните книжа. Сключването на заеми изисква и определянето на емисионния курс. Разликата между номиналния и емисионния курс представлява възнаграждението за банковата групировка.
Класификация на държавните заеми:
Външни заеми;
Вътрешни заеми;
Централни и местни заеми;
Лихвени заеми;
Лотарийни заеми;
Текущи, краткосрочни, средносрочни и дългосрочни заеми.
Някои аспекти на анализа на природата на заемите.
Има няколко основни направления на характеристиката при заемите, а именно:
представянето на заема като метод за събиране на държавни приходи;
представянето на заема като инструмент за икономическо въздействие;
представянето на заема като своеобразен договор между държавата и кредиторите;
представяне на заема като начин за финансиране на държавните разходи;
заема като операция на държавата.
Песимистична теория за държавните заеми. Тя включва:
постановките на А.Смит, Д.Рикардо, Ж.Б.Сей и др.;
творенията на неокласиците от Виенската, Лозанската и Кембриджската школа;
амбициозните хипотези на съвременните неокласици М.Фридман, К.Ероу, Р.Баро.
Същественото в тази теория е убеждението, че чрез заема се осъществява преразпределение на доходите на бъдещите поколения в полза на държавата и нейните кредитори. Заемът не стимулира, а ограничава разрастването на националния капитал и затова трябва да се използва ограничено.
Съвременните препоръки на песимистичната теория са:
упражняване на строга данъчна и заемна политика, търсене на възможности за балансиране на бюджета;
ограничаване на заемите и търсене на възможности за намаляване на тяхното участие в набирането на приходи за държавата.
Варианти на кейнсианската концепция за заема. При тях се обособяват две теории:
оптимистична теория за заемите;
реалистична теория за заемите.
Оптимистична теория за заемите. При нея анализът се свежда до:
отхвърляне на традиционните различия между данъците и заемите;
защитаване на тезата за поглъщане на заемите от данъците.