Тежест на доказването

Тежест па Д (ТД) – този проблем стои на границата между материалното и процесуалното право. Въпросът за ТД е въпрос за последиците от недоказването.
ТД се състои в правото и задължението на съда да приеме за ненастъпила тази правна последица, чийто Юф е недоказан. За съда недоказаният факт е несъществуващ факт.
За страните ТД се изразява в неблагоприятен извод за тази от тях, която не е успяла да докаже факта, от който претендира изгодната за себе си последица. След отмяната па чл. 109, ал.З съдът вече не е длъжен да указва на страната, че факт, за който тя носи ТД, не е доказан.
Разпределение на ТД: всяка от страните трябва да докаже онези факти, от които извлича изгодни за себе си правни последици, (чл.127) Претендентът на правото трябва да докаже правопораждащите факти.
V. Посочване, представяне, допускане, събиране и преценка на доказателствените средства (ДС).
I. Посочването на ДС е твърдение, че е налице определено ДС, което следва да бъде събрано. Извършва се от страните (съдът не може служебно!) с техните доказателствени искания, в които трябва да очертаят вида на доказателствата, обстоятелствата, за които се отнасят и местонахождението им.
Кога се правят исканията – Ищецът още в исковата молба (чл. 98 ал.2). Във връзка с възраженията на ответника той може в определен от съда срок да представи и да посочи нови доказателства (чл. 110 ал.2). Ответникът трябва да представи писмените си доказателства и да посочи другите в ПЗ (чл. 110 ал.1). Допустимо е и по-късно посочване, но само по изключение – когато без тях не може да бъде постановено правилно решение и ако страната е внесла допълнителната ДТ по чл. 65, ал.1.
Крайният момент за посочване е приключването на УС Но ако страната е пропуснала, може да обжалва и да ги посочи пред въззивната инстанция. Не е допустим валиден отказ от правото да се посочат доказателства.
2.  Представянето на ДС е физическото им предаване в държане на съда. Възможно е само при документите и веществените ДС. Необходимо е, за да бъдат събрани. Когато ДС се намира в държане на противната страна, съдът я задължава да го представи (чл. 152). Също – когато е у трето лице (чл. 153). Съдът може и да снабди страната със съдебно удостоверение, което задължава съответното учреждение да и предостави искания документ (чл. 148).
3. Допускането на ДС се извършва от съда, след като изслуша страните и прецени тяхната допустимост, относимост и необходимост.
Допустими са тези ДС, върху които съдът може да изгради своето убеждение съгласно закона (недопустими са напр. свидетелските показания за факти но чл. 133а-е). Относнми са тези ДС, конто съдържат сведения от значение за делото. Необходими са ДС, когато за даден факт няма друго ДС или въз основа на събраните той не е установен. Не са необходими, когато има достатъчно други ДС за същия факт. В такъв случаи съдът може да не допусне всички свидетели (чл. 129 ал.2).
4.   Събирането на ДС се състои в извличане, възприемане и удостоверяване на съдържащите се в тях сведения за фактите по делото. Извършва се от съда с участието на страните в открито съдебно заседание. Събират се всички допуснати ДС. Съдържанието на гласните ДС се вписва в протокола. Изискването за непосредственост налага съдът сам да събере ДС и да реши делото в същия състав, който ги е събрал. Това изискване с императивно и не може да се дерогира по взаимно съгласие на страните. При определени условия се допуска събиране но делегация (чл.112 ал.1 и чл. 163).
За събиране на отделните ДС законът предвижда особени правила:
а)  Свидетелските показания се събират чрез разпит на свидетеля. Преди това съдът снема самоличността му и му напомня отговорността за лъжесвидетелстване (138 ал.1). Свидетелят дава обещание, че ще говори истината (чл. 138 ал. 2). Всеки свидетел се разпитва отделно и докато не бъде разпитан, не може да присъства при разпити на други свидетели (чл.140 ал. 1). Тон е длъжен да отговори на въпросите, поставени от съда и страните. Течи въпроси не трябва да бъдат подсказващи или влияещи. Те могат да бъдат насочени не само към извличане на сведенията, но и към разкриване достоверността или недостоверността на показанията. Свидетелят може да бъде разпитан и повторно. При раз­ногласие – може да се извърши „очна ставка“. Ако не знае български – с преводач.
б)   Вещото лице също се разпитва.  Преди това .- снемане  на самоличността,    напомняне    на   отговорността,   обещание    за безпристрастност. После ВЛ излага или само потвърждава заключението (което е представено писмено). Трябва да отговори на въпросите на съда и страните.
в)  Веществените ДС се събират чрез оглед и освидетелстване. Може чрез делегиран съд или съдии, може с участието на вещи лица.
5.  След като бъдат събрани, ДС се подлагат на обсъждане чрез устните състезания между страните и на преценка от съда при постановяване на решението.