ОКогато длъжникът с виновното си поведение е станал причина да не се изпълни или да се изпълни неточно негово задължение, за този длъжник възниква ново задължение да поправи вредата, която е причинил виновно. Това виновно неизпълнение поражда отговорност в тежест на длъжника. Очертават се винаги като вторични задължения.
Всяко задължение за поправяне на вреди цели да запълни и изравни празнината, настъпила в чужда имуществена сфера вследствие неизпълнението на един съществуващ дълг. Задълженията за поправяне на вреди се очертават винаги като вторични. Такива са защото възникват на второ място – само защото не са били изпълнени други, предшестващи ги. Щом задълженията за обезвреда предполагат по дефиниция предшестващия ги дълг, щом възникват само при неизпълнение на същия и щом тяхната цел е да поправят причиненото чрез неизпълнеието зло, явно е, че те функционират като санкция за неизпълнението. Вредите трябва да бъдат понесени от този, който виновно ги е причинил. Отговорността за вреди има следователно санкционен характер.
Договорна и деликтна отговорност
Основанието за възникване на отговорност за вреди е винаги неизпълнението на един съществуващ дълг. Този дълг може да има различен произход. И според това отговорността за вреди бива или договорна или извъндоговорна (деликтна)
1. Договорна отговорност. За такава говорим когато неизпълненият дълг произтича от едно облигационно отношение. По силата на това отношение длъжникът е лично обвързан – той трябва да осъществи един резултат, а кредиторът има право да иска от него реализирането му. Длъжникът отговаря за така предизвиканата липса в имуществото на кредитора. За да я запълни, кредиторът разполага с една претенция за обезщетение с/у длъжника. В тази хипотеза говорим за договорната отговорност, защото неизпълненото задължение произтича от договор. Но той не е единственият източник на облигационни отношения. Те възникват и от едностранна сделка и от адм. акт и т.н. Задължения по тия облигационни отношения с недоговорен източник също могат да бъдат изпълнени. И тогава длъжникът отговаря. Неговата отговорност пак наричаме договорна, но очевидно терминът е неточен.
2. Деликтна отговорност. При нея е налице едни обл. отношение, което да обвързва дл. спрямо кр. за осъществяването на един р-тат, та неосъществяването му да дава живот на една отговорност. При нея увреденият и увреждащият не само не са предварително свързани в едно обл. отношение, но често не се и познават. Шоф?орът, който наранява минувач; крадецът, който разбива вратата на магазин и т.н. – всички те причиняват другиму вреда. Но очевидно е, че те не се намират с увредения в някаква, в някаква обл. вр/ка. Но те нарушават общия дълг, който всеки живеещ в обществото има с/у всички останали. Това зад. е общо за всички към всички./Съгл. Чл. 45. Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму.
Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното./
Практическо значение на разграничението
Разграничаването на договорна и извъндоговорна отговорност се налага не само от теоретични, но и от практически съображения, тъй като законът не е уредил двете отговорности по съвсем еднакъв начин.
1. Еднакви са предпоставките на договорната и деликтната отговорност. И двете предпоставят наличност на вина у увреждащия и изхождат от принципа, че без вина няма и отговорност.
2. И при едната и при другата отговорност вината на увреждащия се предполага до доказване на противното. Длъжникът не отговаря ако невъзможността се дължи на причина, която не може да му се вмени във вина – чл.81(1).
3. Еднакви са и целите при договорната и деликтната отговорност. И двете целят да компенсират вредата, която увреденият е понесъл.
4. Общи са и петте елемента на фактическия състав на възникване на отговорността:
а) поведение
б) вреда
в) причинна връзка м/у поведение и вреда
г) противоправност
д) вина
Разлики м/у деликтна и договорна отговорност:
1. Дог. отг/ст произтича от неизпълнението на договор. Деликтната отг. произт. от неизп. на общото зад. да не се вреди другиму.
2. При дог. отг/ст законът допуща степенуване на отговорността съобразно със вината, дори може да се освободи неизпълнилият задълж. си ако вината на другата страна е изключителна, докато при деликтната може само да се намали.
3. При дог. отг/ст се отговаря само за т.нар. предвидими вреди. За непредвидими вреди се отговаря само ако длъжникът при неизпълнението е действал умишлено. При деликтната отговорност се отговаря за вс. вреди, стига те да са пряка последица от увреждането.
4. При дог. отг/ст в самия договор е възможно да се предвиди намаляване на отговорността при небрежно изпълнение. Такова уговаряне при деликтната отговорност е невъзможно.
5. Длъжникът при обл. отношение винаги отговаря за виновните действия на лицата, които е привлякъл за изпълнение на задължението си. При деликтната отговорност, за чужди виновни действия се отговаря само в предвидените в закона случаи.
6. Ако няколко лица дължат една престация и не са я изпълнили, при дог. отгов/ст всеки от тях дължи вредите от неговото неизпълнение. При деликтната отговорност тези лица отговарят солидарно.
7. Погасителната давност за исковете е различна. При договорната отговорност тече в зав. от х/ра на вземането, а при деликтната отг. е 5 години и тече от момента на откриването на дееца.
Кумулиране на деликтна и договорна отг.
Съдебната практика се колебае по този въпрос. С едно решение ВС е приел, че дог. отг/ст не изключва деликтната, че двете не са несъвместими и че увреденият може да търси обезщетението си по свой избор както с деликтен, така и с договорния си иск.