Физическият модел на една фирма представлява съвкупност от персонал, обединен под ръководството на управленски органи, с обща цел и ползващ съответно технически средства, технологии, материали и продукти, енергия и други ресурси за създаване, посредством производствения процес, на нови продукти или услуги.
Съгласно този модел, фирмата може да се разглежда като съставена от две системи – управлявана (обект на управление) и управляваща (субект на управление), свързани помежду си с прави и обратни информационни връзки (фиг.1). Процесът на управление е целенасоченото въздействие на управляващата система върху управляваната система и включва оперативно управление (регулиране) и проспективно управление, свързано с моделиране на бъдещото състояние на обекта на управление.
Съществува и информационен кръг, който отразява информацията отнасяща се до адекватността и ефективността на управляващата система по отношение на управляваната система и околната среда, на основата на която при необходимост се взимат решения за усъвършенстване на самата управляваща система.
Управлението на фирмата е организационна система, т.е. субектът и обектът на управление са длъжностни лица, изпълняващи съответни дейности, свързани с управлението на елементите на системата. В този смисъл субектът представлява съвкупност от равнища и звена на управление. Управляващата система разработва и осъществява управленски въздействия, обхващащи всички дейности, изпълнявани в  управляваната система, както и такива, отнасящи се до собствената й организация и ефективност с оглед постигане целите в  политиката на фирмата.
За изпълнение на своите функции, управляващата система ползва информацията на входа и изхода на системата. Управлението се осъществява чрез обмена на информация между обекта и субекта на управление, като потоците информация отразяват актуалното състояние и поведение на обекта на управление  и процеса на изпълнение на съответните управленски решения. Това е информация за: оперативното изпълнение на процесите и управленските решения; текущо възникнали проблеми и идеи за подобрения; проявата на смущения (СМ1) в системата за управление и (СМ2) в управляваната система ( примерно – трудови злополуки, аварии, инциденти и т.н.); както и информация за взаимодействието на фирмената система с околната среда и за функционирането на самата управляваща система.
Обект на управление в разглежданата система е практическата дейност на фирмата, представена  с вход, главни структурни елементи и изход.
Входът на системата представлява актуалната информация за ресурсите, необходими за осъществяването на производството:
оборудване (основно и спомагателно), машини, инсталации, сгради, складове;
материали – суровини, заготовки, сглобени възли и др.;
енергийни ресурси – ел.енергия, горива и др. видове енергийно захранване;
трудови ресурси;
информационни ресурси и ноу-хау;
финансови ресурси.
Главните структурни елементи (подсистеми) на управляваната система се формират също на основата на ресурсите:
техническа подсистема – обхваща производственото оборудване като ресурс;
технологична подсистема – представлява единството на материалните, информационните и енергийните ресурси. Нейните елементи са отделните процеси и операции, които се реализират посредством съответното оборудване и са подредени в съответствие с правила и норми в зависимост от организацията на производствения процес;
подсистема на съвместния труд – съвкупността на всички форми на труд. Нейните елементи са хората, които с труда си и приложението на технологията осигуряват ефективността на производството;
икономическа подсистема – обхваща икономическите процеси, протичащи в производството.
Изходът на управляваната система се характеризира с показателите и параметрите на продукцията или услугите.
Управлението на БЗР се осъществява на същата принципна основа, както управлението на дадено производство, а особеностите са свързани с “обекта на управление” и “изхода” на системата, характеризиращ резултатите от тази специфична дейност.
За характеризирането на обекта се изхожда от съдържанието на термина “осигуряване на безопасност и здраве при работа” като съвкупност от планирани и осъществени мерки и средства, които дават достатъчна увереност, че са изпълнени законовите норми и изисквания за безопасност, приемани като най-ниско ниво на защита. Мерки се характеризират по обхват и вид.
Мерките за безопасност и здраве при работа обхващат:
защита от опасностите, пораждани от използването на техниката, технологиите, организацията на труда и от самия персонал;
всички режими на работа на производствената система;
всички етапи на жизнения цикъл на производствената система: проектиране и конструиране, строителство, монтаж, експлоатация, закриване, ликвидиране.
По вид, мерките за осигуряване на БЗР се класифицират по начина на защита от опасностите, което определя и осигуреното от тях ниво на защита , а именно:
първични мерки – интегрално свързани с функционирането на техниката и технологията още в етапа на проектиране, за отстраняване или намаляването на риска до безопасни нива. Това е т.нар. “вградена” или “присъща “ безопасност;
вторични мерки – за отстраняване или намаляване на риска, неовладян с конструкцията на техниката или технологията, чрез предприемане на допълнителни технически мерки за безопасност, които да предпазят персонала от пряк контакт с опасността или намалят нейното опасно въздействие;
организационни мерки – да спрат въздействието на опасния фактор върху човека чрез обучение и инструктаж, разделение на труда, осъществяване на координация вътре в работния екип и със съседите, както и осигуряване на необходимите за безопасността комуникации;
лични предпазни средства – да предпазят работника от един или повече опасни фактора;
активно предпазно поведение – определя поведението на работника и реда за изпълнение  на видовете работи, свързани с възможни опасности, които реално съществуват и не са отстранени чрез някои от посочените по-горе видове мерки;
компенсаторни мерки – прилагат се при работа в опасна за здравето и безопасността среда, когато предходните мерки са изчерпани (профилактична храна, допълнително заплащане, намалено работно време, удължен платен годишен отпуск);
медико-профилактична защита от вредните условия на труд или т.нар. промоция на здравето и санитарно-битово обслужване на персонала.
Представената класификация на мерките по вид представлява и тяхната йерархия по отношение ефективността на защитата на персонала от рисковете в производствената дейност. Мерките за безопасност и средствата за тяхното реализиране могат да се разглеждат като една система за защита.
Системата за защита се дефинира като функционално обособена съвкупност от персонал, техника и практическа дейност, специално пригодена към производствената система и представляваща нейна интегрална част, с цел осигуряване на БЗР. Ефективното функциониране на системата за защита и съответно осигуряването на БЗР се осъществява от редица оперативни дейности, свързани с изграждането, настройването, експлоатацията, поддържането и подобряването на отделните елементи на системата – техника, организация и персонал. В аспекта на управление на БЗР именно тези дейности представляват обекта на управление.
В Приложение 2 е представен класификатор на дейностите, обект на управление от системата за безопасност, т.е. практическата дейност на фирмата за осигуряване на здраве  и безопасност, която обхваща:
осигуряване на безопасност и здраве при режим на нормална експлоатация на производствената система без значителни отклонения, водещи до опасни събития и разстройване на производството;
осигуряване на безопасност чрез мерките за предотвратяване на аварии, застрашаващи живота и здравето на персонала и предприемане на мерки за защита и ликвидиране на отрицателните последици от авариите;
обучение, квалификация и възпитание на персонала за безопасно изпълнение на видовете работи.
Класификаторът обхваща всички аспекти на понятието БЗР и е приложим за всички фирми, независимо от предмета на дейност и числения състав. Според конкретната дейност, някои позиции ще са по-актуални от други, а трети би могло да не намерят приложение. Класификаторът може да послужи като основа за структуриране на дейностите по безопасност и здраве, за изработването на фирмената политика, за планиране на мерките за защита, за осъществяване на контрола и за други цели.
Субект на управление в системата за управление на БЗР със съответните отговорности са всички длъжностни лица от линейното и функционално ръководство на фирмата, както и специфичните структури – комитетите и групите по условия на труд (КУТ и ГУТ). Възлово място в субекта на  управление заемат отделът, службата или специалистите по безопасност на труда, т.нар. “органи по безопасност и здраве при работа”. В рамките на субекта на управление трябва да се осигури тясно взаимодействие на ръководството на фирмата с ръководството на дейностите по БЗР, което от своя страна да работи в тясно сътрудничество с органите на медицинското обслужване, борбата с промишлените аварии и опазването на околната среда.
Крайният резултат, “изхода” от функционирането на системата за защита и съответно нейното управление, представлява нивото на риска за БЗР. Това ниво е и мярката за оценяване ефективността на управлението на безопасността и здравето във фирмата.
Спецификата на дейностите по осигуряване на БЗР определят нова област на фирмено управление – управление на безопасността и здравето при работа, за чиято реализиция е необходимо да се изгради функционално обособена система за управление на безопасността и здравето при работа (СУБЗР).