Същност и функция на парите

Широкото използване на различни пари зависи от качествата, които ги правят адекватни и приемливи да се изразяват в стандартни единици, да се разделят на по-малки части с еднакви качества, да са преносими и т.н.

Металните пари се възприемат като най-популярни. Те най-пълно са отговаряли на желаните характиристики за всеобщ еквивалент. Доминирали са златото и среброто. Едновременното им използване се нарича “биметализъм”, при което съотношението сребро:злато е било 15:1. Проблемът при биметализма е подценяване на единият от металите.

Решението на този проблем се свежда до въвеждане на “монометален” стандарт. Към края на ХIХ в. всички големи страни –преминават към златен стандарт, т.е. към “златния монетаризъм”. Златният стандарт е парична система, при която всяка страна определя съотношението на своята парична единица към златото. Най-голямото предимство на златния стандарт е неговата стабилност.

До тук имахме предвид стоковите парични стандарти, но при тях има и някои неудобства и затова обществото намира изход чрез представителната форма на парите. В този случай паричната стока стой на депозит,а вместо нея циркулират определени кредитни документи. Тези пари в наше време обикновено се наричат “книжни” пари. Те са обаче само малка част  от цялото парично предлагане (около 25%). Другите 75% са тъй наречените “депозитни” пари. Оттук следва, че парите са три вида:

  1. монети
  2. банкноти
  3. пари по сметка (депозитни пари)

Всички те са взаймнозаменяеми помежду си. Решението под каква форма да държат парите си определят самите субекти взависимост от положителните и отрицателни качества.

Когато се определят какви са парите, се изхожда от тяхната ликвидност. Парите притежават най-високата степен на ликвидност. Всички активи, които имат по-висок процент на ликвидност се наричат “пари”, а тези които имат по-малък процент на ликвидност се наричат “квази пари”, т.е. “почти пари”.

Съществено заначение за всяка дейност има познаването и рационалното управление на парите. Това са парични компетенции на три равнища: домакинства; фирми (банки); държавата.

Сред управленските субекти изпълнява ролята на банките. Това се дължи на тяхното място в икономиката в качеството им на институция, ангажирана с управлението на парите в национален мащаб. За определяне границите на паричната компетентност на икономическите субекти важно значение има за кои пари се отнася. Те се разграничават на:

I.  Стокови пари

А. Емитирани от пранителството и ЦБ

  1. монети
  2. банкноти

II. Кредитни пари

Б. Издавани от депозитни институции

  1. Банкови билети
  2. Безсрочни депозити

III. Квази пари

  1. Срочни депозити

IV. Парична маса

V. Парични агрегати