Съединение на черепа

Костите, изграждащи черепа се съединяват преобладаващо посредством една от разновидностите на влакнестите съединения – шевове. Челната, теменната и тилната се съединяват чрез зъбчати шевове. Зъбчатия венечен шев съединява челната с 2 теменни кости, сагиталния шев – 2 теменни кости помежду им, а ламбовидния шев – 2 теменни с най-голямата част на тилната кост – люспата.

Люспестият  шев свързва люспата на слепоочната кост с теменната кост и голямото крило на клиновидната кост. Костите на лицето се съединяват с третия вид шевове – плоски. Костите по основата на черепа се съединяват с влакнести синхрондрози от влакнест хрущял.

Някои от тях в последствие се заменят от костна тъкан. От костите на черепа, единствено долната челюст е съединена посредством синовиално съединение – долно челюстна става. Тя е комбинирана, в нея се извършват 3 основни движения:

–         отдалечаване и приближаване на долната челюст към долната

–         придвижване на челюстта напред, встрани и в основно положение

–         странични движения

Подезичната кост осъществява съединението си с основата на черепа посредством 2 дълги шиловидно подезични връзки. Тази кост единствена няма директен контакт с останалите кости на черепа. Черепът е свързан с гръбначния стълб посредством комбинирана атласно – тилна става, в изграждането на която участват кондилите на тилната кост и горните ставни ями на І-ви шиен прешлен. Тази става е двуосна. Около сагиталната ос се извършва отвеждане на главата – наклон встрани и привеждане (връщане в основно положение). Около втожрата ос (фронталната) се извършва сгъване и разгъване , т.е. наклон на главата напред и назад. Към същината на черепа се описват още: странична и медиална атласно-аксиални стави, осъществяващи съединението между І и ІІ шиен прешлен.