1. СС е потвърден от съда договор между страните по висящо дело, с който те чрез взаимни отстъпки уреждат изцяло или отчасти правния спор, като десеират съда и слагат край на делото. СС е желателно отклонение от типичното приключване на исковия процес (с Р).
2. СС е смесен институт както с оглед на фС, така и с оглед на своите правни последици. Тя съдържа елементи и от МатП, и от ПсП.
а|) Централен елемент на СС е граждансконравен договор за спогодби. Съгласието се постига със взаимни отстъпки. Ако страните се договорят, спорът се прекратява. С договора страните се задължават:
– да считат МатПО за такова, каквото го обявява договорът (установително действие);
– занапред да действат една спрямо друга съобразно условията па спогодбата (регулиращо действие);
– договорът за спогодба, доколкото страните правят взаимни отстъпки, има и правоироменящ ефект.
б) Договорът трябва да бъде сключен:
– в писмена форми;
– по време на съдебно заседание;
– отразен в протокола на заседанието, който се подписва от съда, секретаря и страните;
в) Така сключената от страните спогодба се нуждае от одобрението на съда. Касае се за потвърждаване, защото съдът проверява само съответствието на договора за спогодба със законите, но не и неговата целесъобразност. Съдът одобрява СС с нарочно определение, което по правната си природа е един охранителен акт. То е условие, без което спогодбата не може да породи правните си последици.
Съдът с определение прекратява делото поради липса на спор.