Всяко задължение трябва да бъде изпълнено, но не всяко изпълнение освобождава длъжника по отношение на всички. Изпълнението има такъв погасителен ефект само ако изхожда от самия длъжник – не и когато то изхожда от трето лице. Направеното от третото лице изпълнение има само ограничен погасителен ефект – само по отношение на удовлетворения кр. Дл. остава обвързан не към сегашния кр., а към третото лице. То става кр. на мястото на досегашния като встъпва в неговите права. Това се нарича суброгация. Така напр. ако Иванов дължи на Петров, а на падежа не Иванов, а поръчителят му плати, Петров очевидно получава всичко, което му се дължи. Плащането, което е направил поръчителят погасява вземането, на Петров. Но същото не освобождава Иванов от задължението му. Той сега дължи на поръчителя това, което същия вместо него е платил Петров. За да го получи, той встъпва в правата на Петров – замества го. Така суброгацията е преминаване на правата на кр. в/у едно трето лице, което настъпва защото това трето лице е удовлетворило кредитора. Суброгацията е един изпълнителен процес без пълен погасителен ефект, изразяващо се в заместване на досегашния кредитор с нов.
Когато едно трето лице изпълни вместо длъжника, може да се ползва от всички обезпечения, от които се е ползвал кр. Извод: суброгацията е едно допълнително право, което се поражда за третото лице, изпълнило чуждо задължение като то гарантира вземането към длъжника съобразно вътрешните отношения м/у тях.
Цел на суброгацията.
Третото лице не е обвързано за дълга, който изпълнява, но поради изпълнението, неговото имущество намалява, а длъжниковото имущество остава непокътнато. Поставя се въпросът трябва ли да признаем на третото лице правото да иска дл. да му върне обратно всичко, което е платил за него. Общ отговор не може да се даде, защото това зависи от вътрешните отношения м/у длъжника и третото лице. А те могат да бъдат най-различни:
а) дл. може да е натоварил третото лице да изпълни зад. му. Отношенията им в такъв случай са мандатни. За да си върне платеното, третото лице разполага с/у длъжника (с/у доверителя си) с обратен иск – чл.285.
б) третото лице може би плаща на кредитора защото по този начин дава на длъжника парите, които е обещало да му даде в заем. Третото лице тогава разполага с иск на заемодателя.
в) третото лице може да изпълнява чужд дълг, защото е решило да се грижи за работите на дл., макар последният да не му е възлагал такава работа – чл.60 Тук ще се разполага с обратен иск на управляващия чужда работа без мандат – чл.61.
г) третото лице може да плаща без всякакво оправдано правно основание. Тук се разполага с възможност за иск за неоснователно обогатяване – чл.59.
д) третото лице може да плаща с намерение да надари длъжника. То няма възможност за обратен иск с/у дл.
е) третото лице няма обратен иск с/у длъжника и когато плаща със ср/вата, които дл. му е предоставил за тази цел. Това са т.нар. регресни права на третото лице. В тези случаи третото лице,когато се ползва от обратния си иск не може да иска обезпеченията и привилегиите, които са били установени в полза на установения дълг.
Суброгационен иск.
Вземането на Кр., което третото лице е изпълнило, може да е било обезпечено с привилегия, със залог или ипотека, които са давали пълна сигурност, че ще бъде събрано вземането. Тия обезпечения са погасени вече с погасяването на дълга от третото лице. То затова има всичкия интерес да замести удовлетворения Кр. в правата му- да встъпи в тия негови права, следователно и в преимуществата, с които кредиторовото вземане може да е съпроводено.Следователно, третото лице, което е изпълнило чуждият дълг за да встъпи в правата на удовлетворения Кр. му позволява да упражни всички права и искове, съпровождащи съответното вземане – залог, поръчителство, лихви и т.н.(чл.146). Това е и всъщност крайната цел.
Възможността на третото лице да встъпи в правата на удовлетворения Кр. не го лишава от личния му обратен иск с\у Дл. – иск, който произтича от вътрешните отношения м\у тях. Например поръчителя, който е изпълнил задължението на Дл., има личен обратен иск с\у него за главницата, лихвите и разноските, които е направил. Суброгационния иск може да му дава по-малко
Допустимост на суброгацията. Хипотези.
1. Правен интерес.З-нът допуска суброгация не в полза на всеки, който е изпълнил чуждо задължение, макар да има обратен иск (например иск за неоснователно обогатяване, иска на водещия чужда работа без мандат и т.н.), няма да се суброгира в правата на удовлетворения Кр. Изобщо неоправданите вмешателства в чужди обл.о-я е нежелателни(чл.74-ЗЗД Този, който е изпълнил едно чуждо задължение, като е имал правен интерес да стори това, встъпва в правата на кредитора.).Следователно:БЕЗ ПРАВЕН ИНТЕРЕС ОТ ИЗПЪЛНЕНИЕТО НЯМА СУБРОГАЦИЯ.
2. Хипотези.Кои лица имат правен интерес.
а)Лично или реално задължено за дълга.
аа\Лично задължените. Те изпълняват защото дължат и могат да бъдат принудени да изпълнят.
– Поръчителите се задължават заради други и ако изпълни, изпълнил е заради главния Дл.И има обратен иск с\у същия. Наедно с това се суброгира в правата на удовлетворения кредитор.
– Всеки съзадължен дължи с други. Ако той плати всичко, изпълнил е не само своя но и чужд дълг- дългът на тези, които дължат с него и има правото да иска от тях платеното. Това е правното положение на съпоръчителя.
бб)Реално задължените.
б/ Имащите интерес да платят без да са задължени нито лично, нито реално
Действие на суброгацията: Изпълнилият чуждия дълг встъпва в правата на удовлетворения кредитор. Оттук следва, че:
1.той може да действа срущу поръчителите, както е могъл да стори това и първоначалния кредитор, но в пределите на обратния си иск
2.той встъпва в привилегиите и ипотеките на първоначалния кредитор и може да ги упражнява по същия ред
3. той встъпва в исковете за разваляне на първоначалния кредитор
4. когато вземането е било облечено от кредитора в изпълнителна форма, суброгираният може да се възползва от това ,че не е длъжен да води отново иск на общо основание.Съгл. чл.326, ал.1 ГПК и поръчителят и солидарният съдлъжник, които са платили дълга, могат да искат изпълнение въз основа на издадения в полза на взискателя изпълнителен лист. Приемството, съответно плащането от поръчителя или съдлъжника, се установява с писмени доказателства.