Субекти на административното право са всички лица и организации, включително държавни органи, с които са свързани пораждането, изменението или преустановяването на права и зъдлжения в сферата на държавното управление. Правният статут на субектите на АП се определя от Конституцията на РБългария, законите и подзаконовите нормативни актове, които регулират обществените отношения, свързани с организацията и функционирането на държавното управпение.
Съществуват дзе основни класификации на субектите на АП:
- граждани, техните организации и държавните органи;
- физическите лица – български граждани; чужди граждани; лица с двойно гражданство; лица без гражданство; бежанци; държавни служители;
- организации;
- държавни органи.
За да могат да встъпят в административни правоотношения, субектите на АП трябва да притежават административна правосубектност, която е основно свойство на личността и включва административната правоспособност, административна дееспособност и административна деликтоспособност.
Административната правоспособност е способността на субектите на АП да бъдат носители на административни права и задължения. От момента на раждането такава способност имат всички български граждани, а и чужденците пребиваващи постоянно или временно в РБългария /стига с изричен законов текст притежаването на някое право или носенето на някое задължение да не запазено за български граждани/.
Административната дееспособност е способността на. субектите на АП сами да упражняват правата и да изпълняват задълженията си. Такава дееспособност притежават всички пълнолетни лица, т.е. навършилите 18-годишна възраст, които не са поставени под пълно или ограничено запрещение. По изключение дееспособността може да бъде призната и за лицата навършили 14-годишна възраст.
Административната дееспособност е способността лицата лично да отговарят за своите действия. Деликтоспособни са лицата навършили 18-годишна възраст, по изключение 16-годишна възраст, които не са поставени под пълно или ограничено запрещение.
Останалите субекти на АП – организациите на граждани /сдружения, дружества и др./ и органите на държавно управление, за разлика от физическите лица са производни, създадени от правото по почин на гражданите правни субекти. Тези субекти са изкуствени образувания на правото, които участват в общественото и държавно управление в строго определени от закона рамки и правомощия.
Юридическите лица са също право и дееспособни, които качества те притежават от момента на своето възникване.
При държавните органи говорим не за административна право и дееспособност, а за юридическото свойство компетентност. За административната компетентност говорим, когато на органа на държавно управление или на друг държавен орган се предоставени определени по закона властнически правомощия в дадена област от държавното управление. Съдържанието на тези властнически правомощия по предмет, обем, обсег и цел се определят винаги от закона. Органите, които притежават компетентността, не само имат право да извършват определени юридически действия в областта на администрацията, но са и длъжни да я извършват, щом като са налице условията, посочени в закона. Отказът да се упражняват предоставените по закона компетенции е грубо нарушение на статута, в който са облечени органите на държавно управление.