Субективни придобивки

Тази забележка ни води към друго съображение – за тези субективни подкрепи, които философската дейност намира в климата на християнството. Преди всичко, в това, което се отнася не само до действията, но и зараждането в разсъдъка на философския habitus, може да се отбележи, че това, което е достоверно естествено в здравия смисъл, изпълнява функция, така да се каже на духовна матрица във формирането на интелектуалния habitus. По този начин този естествен разум се подкрепя от религията. Последната ни намества в един свят, състоящ се от неща и човешки личности, природата на които притежава ясно изразени особености и където на нас ни предстои да направим избор между “да” и “не”.

Опирайки се на изследванията на г-н Пиаже, г-н Леон Брунсвик често потвърждава, че схоластичната менталност – това е менталност на детството, характерна за децата във възрастта от осем да единадесет години, мисля също така, че доколкото тези тестове са справедливи, те засягат само пределите на сравненията. Това утвърждаване би могло да се окаже рисковано и като добавък да изобилства от грешки, но в едно отношение на нас ни харесва твърде много. Щастлива е тази философия, която не е загубила връзка с детството, която запазва не инфантилността, а жизнената сила и този запас на изначална увереност, който се формира в нас от момента на пробуждането на разума Словото, освещаващ всеки човек идващ на този свят! Тя ще контролира, тя ще критикува тази увереност, тя няма да я остави в покой.

Но да поговорим за работата на духа, веднъж вече роден във философията. Тя има определено усъвършенстване на интелекта. по мнението на Аристотел, това е висшата степен. по мнението на св. Тома философията, бидейки сама по себе си естествена, остава низша по отношение на съвкупността от богословски добродетели и дарове на Светия Дух. И така, висшите добродетели помагат на нисшите в тяхната собствена сфера, силата на вярата прави това, че философът, който по чисто рационален път познава битието на Бога, се сдобива чрез разума с още по-голяма сила с тази истина. По този начен habitus на съзерцанието прояснява, примирява, одухотворява философския habitus в неговата собствена сфера. В света на богословието метафизическите истини се проявяват с такъв жив и истински блясък, че философския труд става от това по-лек и плодотворен и че метафизиката, не изпитвайки привличането на богословието, не може да обрести в главата на хората своите най-завършени очертания, а богословието също така не може да ги  придобие без привличането на вродената мъдрост. Тази синергетика и тази жизнена солидарност, тази динамична приемственост на “хабитусите” по мнението на томистите, които различават не за това, за да се разделят, а за това да се съединяват и да усилват значението на философската дейност и да обострят субективния момент.

Съществуват и други придобивки, отнасящи се към областта на крайните цели. Явява ли се човек княз или само негов министър, това не променя природата на човека, но много силно променя неговото положение. Явяването на християнството в известен смисъл е свалило от трона  философската мъдрост, за да възвиси над нея богословската мъдрост и мъдростта на Светия Дух. Ако философията признава този ред, то нейното положение претърпява дълбоки изменения. Ние мислим, че във всяка велика философия има мистическо устремление, което при това има много големи възможности да я изтръгне от устоите и. Намирайки се в християнски режим, философията знае, че тя може и е длъжна да задълбочи това желание, но че на нея не и  е дадено да го изпълни, тя в цялост е ориентирана към висшата мъдрост и това я отделя от нея самата и я избавя от известна тежест.

Накрая, както беше упоменато по-горе, човекът в своята природа бил поразен от първородния грях и ако това поражение засяга преди всичко сферата на нашата любов и отношението ни към крайната цел, сромността на нашите желания, противоречащи на разума ни, то именно в областта на умозрителното мислене, може би, отзвука от този безпорядък и тези препятствия, които той поражда оборачиваются наиболее постъйднъйми духовни загуби. Та нали благодатта не само оказва върху нас своето чисто свръхестествено действие, божествения живот, който тя вдъхва на душите ни, има целебно значение за природата, винаги поразена, но от този момент оздравяваща, тъй като тя носи чистите рани на Спасителя и ги пренася на грешните рани на древния Адам. Би било безсмислено да се очаква от gratia sanas, че тя ще възмезди философския habitus или ще направи невъзможни даже най значителните отклонения. Но точно може да се каже, че колкото повече философът е верен на благодатта, толкова по-лесно той ще се избави от празните дела и слепотата.

В края на краищата, ясно е, че не само от страна на предложените предмети, но така също и от страна на разума с неговите най-силни подбуди положението на философията се е променило. Именно във връзка с това следва да се каже, че вярата води и направлява философията, veluti stella rectrix, не засягайки при това нейната автономия, или философията винаги съди за нещата по своите собствени закони, на основание на принципите и реалните критерии.