Субективни предели на СНП(Сила на присъдено нещо)

Субективните предели на  СПНочертават кръга на лицата, за които СПН важи – те са адресатите на СПН.                                                   ‘
По принцип СПН важи само между страните по делото (чл.220 ал. 1). Под страни законът разбира противопоставените субекти на ПсПО – ищец и ответник. Няма значение дали страната е главна, контролираща или подпомагаща. Важно е, че СПН важи само в отношенията с противната страна, а не във вътрешните отношения между главна и подпомагаща (или контролираща) страна или между другарите.
Всички лица, които не са имали качеството на страна по делото, са трети лица. Спрямо тях-СПН по принцип не важи.
Законът предвижда някои изключения, когато СПН се разпростира извън страните – спрямо трети лица. Тогава и те стават адресати на СПН и се намират в същото положение, в което се намира страната, от която произтича разпростирането – СПН ще важи между третото лице и противната страна (освен когато важи за всички).
а) разпростиране спрямо всички – по искове за гражданско състояние (чл.220 ал.2) (произход, осиновяване, брачни).
б)  спрямо правоприемниците на страната, обвързана със СПН (универсални или частни) – чл.220 ал.1.
в)  необходимите другари, които не са участвали.
г)  при процесуална суброгация (вид процесуална субституция) носителят на спорното право не участва като страна по делото, но   е подчинен на СПН (държавата, приобретателят на спорното право).
д) спрямо кредиторите на длъжник – адресат на СПН – само ако делото е имало за предмет права па длъжника. Основание за разпростирането е чл. 133 ЗЗД – правото на кредитора да се удовлетвори от имуществото на длъжника. Ако СПН е за задължения на длъжника към други лица, кредиторът не е обвързан от нея (арг. чл.359), защото неговото право на удовлетворяване не зависи от наличието на други вземания срещу длъжника.
е) разпростирането спрямо някои трети лица е установено само в тяхна полза, т. е. те могат да се позоват на СПН, но на тях не може да им се противопостави тя. Това са:
–  поръчител в отношенията му с кредитора;
– лице, отговарящо за вреди, причинени от друг (чл. 49, ЗЗД);
– лице, дало своя вещ в залог или ипотека за чужд дълг. II.