Европейският съюз ръководи отношенията си със съседните държави в съответствие с две паралелни политики в зависимост от това дали тези съседни държави са в актуалния списък на потенциалните кандидатки, или не.
Споразуменията за стабилизиране и асоцииране отварят възможността една държава да стане кандидатка за членство в ЕС в края на преговорния процес. Първите подобни споразумения са с Хърватия и с Бивша югославска република Македония (БЮРМ). Последва ги това с Албания. Други потенциални кандидатки в този контекст са Босна и Херцеговина, Черна гора и Сърбия.
В рамките на своята политика на съседство ЕС поддържа споразумения за търговия и сътрудничество с държави от Южното Средиземноморие и Южен Кавказ, които не са кандидатки за членство, както и с държави от Източна Европа, чиито бъдещи отношения с Европейския съюз остават неясни.