Класиците обясняват промените в стойността на парите без да се интересуват от потреблението, спестяването, инвестирането, растежа и равнището на дохода (а това са най-важни фактори днес). Класиците приемат, че не е възможно общо свръхпроизводство или предлагането създава свое собствето търсене.
Когато парите (монетите) са пълноценни, т.е. от злато или благороден метал, тяхната стойност зависи главно от стойността на металното им съдържание.
Основен извод на количествената теория е, че увеличаването на количеството пари пари води до намаляване на тяхната стойност и до покачване на цените и обратно. При стоковите пари нарастването на количеството на паричната стока е едновременно и нарастването на количеството пари. Количеството на пари може по всяко време да бъде променяно от банковата система, а цените могат да нарастват без да има увеличение в количеството на парите.
Равнището на паричните приходи и разходи е взависимост от наличието на пари и ценовото равнище. Общите парични разходи са свързани с количеството на пари, а общите парични приходи – с ценовото равнище. Разходите не зависят само от количеството на пари, а и от скоростта на обръщение. Оттук следва, че:
Общите парични разходи са равни на количеството пари в обществото умножени със скоростта на обръщение
= М.V
М- количеството пари в обществото
V- скоростта на обръщение
Общите парични приходи = Р.Т
Р- ценовия индекс
Т- общ обем на сделките
Или М.V = Р.О
Р.О – ноционален доход по текущи цени
О – реалният национален доход
Основни изводи от количествената теория са:
- Има известна връзка между количеството на парите и тяхната стойност: паричният поток – М.V е = на настоящата стойност на националния доход Р.О. колечеството пари в обръщение, скоростта на обръщение на парите и реалният национален доход са независими променливи и не зависят от ценовото равнище.
- Промените в скоростта на обръщение на парите и реалния национален доход се изравняват, а промените в количеството на парите предизвикват пропорционална промяна в ценовото равнище. Това може да бъде вярно, когато има пълна заетост.