Стоическа школа

Под името „логика“, което изглежда, че пръв Зенон е въвел, стоиците разбират в широк смисъл всички изследвания върху вътрешните закономерности и външните изказвания на човешкото мислене, затова тя се разделя на два дяла – риторика и диалектика. Риториката има три дяла, засягащи подготвянето, правилното излагане и правилното изнасяне на речите с оглед на областта от знания, които засягат при всеки отделен случай.

Диалектиката също се разделя на три дяла: логика, в тесния смисъл на думата, изучаваща понятията, съжденията и умозаключенията; теория на познанието и граматика, за чието научно обоснование и развитие стоиците имат особено големи заслуги. Те първи са изследвали и въпроса за произхода на езика, който са схващали не като резултат на съзнателно индивидуално откритие, а като продукт на спонтанното и несъзнателно общуване с хората.

В противоположност на Платон и Аристотел, които при своето учение за познанието тръгваха от широки рационални предпоставки, стоиците са подчертани емпирици. Познанието според тях трябва да започва от възприемането на единичните конкретни неща. При раждането на човека душата му е като чист папирус /harti eirgos eis apographin/, по-късно изразявано с израза „ чиста дъска“, върху която се пише чрез възприемане нещата. Всичките наши представи /fantazia/, образуващи съдържанието на нашето знание, възникват от усещания,

получавани чрез сетивата. Те са като отпечатъци върху душата, произвеждащи изменения в нея. Също за нашите собствени вътрешни състояния и прояви ние получаваме сведения чрез усещанията. И тъй като според стоиците и всичко вътрешно се изразява в материални процеси, те фактически не правят принципна разлика между вътрешни и външни усещания.

От усещанията и възприятията произлизат представите като спомени, а обединяването на такива представи дава нашия познавателен опит. Чрез сравняване и умозаключаване нашата душа от отделни представи си образува общи понятия /koinai, ennoiai/. Тези общи понятия човекът има според стоиците преди всякакво конкретно опознаване като свои предчувствия, свои предварителни убеждения, които са му вродени и които той при конкретното опознаване пренамира. Затова стоиците ги наричат  предпонятия, предусещания. Чрез по-нататъшно образуване на понятие и чрез доказателства се създава науката, която се отличава от обикновеното мнение /по това, че е сбор от непоклатими, строго установени и трайни убеждения и понятия/.

Тъй като всички представи и понятия се получават чрез възприятия, възниква основният гносеологически въпрос: дали възприятията сигурно съответствуват на възприеманите предмети. Стоиците учат, че има такива възприятия, които с абсолютна необходимост и очевидност ни задължават да приемем, че те съответстват на реалността. Те имат вътрешна аксиоматичност /anargeia/ и тях Зенон нарича „познавателни“, схващани представи /sigkatatidesdai/. Тези именно само очевидни, евидентни понятия образуват според стоиците основен критерий на истината . Истинност според тях е и онова, което е всеобщо убеждение. Значи, те са приемали свидетелството на така наречения по-късно общ здрав разум.

В гносеологията си стоиците не са били последователни реалисти,  защото са учели, подобно на циниците, че реално съществува само частното, единичното и че на общите понятия не отговаря реално съществуващото общо, а то е само умствени разсъдъчни обобщения от конкретното. С други думи стоическата гносеология е номиналистична. Но от друга страна те са приемали, че истинското реално познание е възможно, защото ако не е възможно истинско знание, тогава е невъзможно и истинско правилно поведение. Защото не можеш да желаеш нещо без да знаеш какво желаеш, и не можеш да действаш, да постъпваш разумно и правилно, без да знаеш целта и без да си убеден, че тя е общозначима и разумна цел.

Специално в логиката в тесен смисъл интересно е учението на стоиците за категориите. За разлика от Аристотел, който приемаше десет категории, те приемат подобно на Кант в ново време четири категории: субстанция /upokeim, upokeimenon/, качество постоянно, качество случайно или състояние и отношение. Тези категории са в строга вътрешна връзка, защото всяка следваща предполага предшестващата като свое понятие, на което  тя е  само видово понятие, означено със своя видов белег.