Стабилитет на решението – настъпва постепенно и се състои в:
1. Неизменимост от съда, който го е постановил (чл.192 ал.1) -настъпва с обявяването му.
2. Необжалваемост – тя се състои в неотменимост на Р от въззивната и касационната инстанция по реда на редовното обжалване. С нея Р влиза в сила и възникват последиците, които законът прикрива към определен вид съдебни решения. фС на необжалваемостта е в чл. 219 – В сила влизат Р:
а) които не подлежат на обжалване – от деня на постановяването им.
б) срещу които не е подадена въззивна или касационна жалба в срока – от деня, следващ последния ден на срока (сроковете за обжалване са преклузивни; или подадената жалба е оттеглена – от деня, когато влиза в сила определението, с което производството е било прекратено. Последното важи и при отказ от обжалване и при недопустимост на жалбата.
в) по които подадената касационна жалба не е уважена (като неоснователна) – от деня, когато е постановено касационното Р.
3. Неотменимост на влязлото в сила Р чрез извънредния способ (по чл.231 и чл. 233, ал.2). Тя не настъпва само за нищожните Р, а за останалите това е окончателна стабилизация, дори да са порочни.