Спиране на давностния срок. Давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. Има обаче случаи, когато правото на иск не може или не трябва да бъде упражнено поради причина, определена от закона. За това носителят на субестивното право няма вина. Този период, през който правоимащото лице не може да потърси правата си, се нарича спиране на давността. По този начин фактически давностния срок фактически се увеличава с периода на спирането. Основанията за спиране на давностния срок са законно установени. Има 8 основания, които са отграничително изброени: Между родители и деца, докато родителите упражняват родителски права; Между намиращи се под настойничество или попечителство и техните настойници или попечители, докато трае настойничеството или попечителството; Между съпрузи, докато трае бракът; За вземавия на лица, чието имущество по закон или по разпореждане на съда е под управление срещу управителя, докато трае управлението; За вземавия за обезщетение на ЮЛ срещу техните управители, докато последните са на служба; За вземания на ненавършили пълнолетие и на поставени под запрещение лица за времето, през което нямат назначен законен представител или попечител и 6 месеца след назначаването на такъв или след прекратяването на недееспособността; Докато трае съдебния процес относно вземането от деня на завеждане на едно дело в съда. Но ако предявения иск не бъде уважен, приема се, че няма спиране на давностния срок; Ако давностния срок изтича по време, когато кредиторът или длъжникът са военно мобилизирани, искът може да бъде предявен до изтичане на 6 месеца от демобилизирането им. Допълнителни основания: Когато е спирането на давностния срок е обявено с нормативен акт – мораториум; Когато със специален закон се предвижда спиране на давностния срок.
Прекъсване на давността. Прекъсването на давността е преустановяване течението на давността по такъв начин, че отпада изтеклия до тогава давностен срок. Прекъсването заличава изцяло изтеклия до този момент давностен срок. От прекъсването започва да тече нова давност. Давността се прекъсва само в определени от закона случаи: С признаване на вземането от длъжника – налице е волеизявление за признаване съществуването на вземането. Този акт не е формален. Той може да се извърши в устна или писменна форма, изрично или чрез конклудентни действия. Волеизявлението може да бъде направено лично или чрез представител. Признанието трябва да бъде направено преди изтичане на давността. С предявяването на иск или възражение и искане за започване на помирително производство. Тук задължително изискване е искът да бъде заведен от кредитора срещу длъжника, т.е. от носителя на едно субективно право срещу задълженото лице. Ако ответникът не е задълженото лице, предявения иск няма да прекъсне давността. Искът трябва да е подаден преди изтичане на давността. Прекъсването ще е окончателно и запазва действието си, само ако искът бъде уважен. При предявяване на възражение също имаме прекъсване на давността. Възражение се прави срещу редовно заведен иск. С предприемането на действия за принудително изпълнение. Ако давността е прекъсната със завеждането на иска, след влизане в сила на осъдителното решение започва да тече нова давност. Ако вземането е установено със съдебно решение срокът на новата давност винаги е 5 години.