Специфика на ромското семейство

Народът е като цветята в градината.Пъстротата е неговото хубост,неговата красота,която радва очите на всеки.Едни от тези пъстри цветя са ромите.

Мургавият цвят на кожата,големите им живи очи,черна като смола коса,бели като слонова кост зъби ги отличават от останалото население на страната.Погледите на околните често са привличани от красивите ромски жени.Игривите им очи,пъстрите дрехи,богатите нанизи на шията и гривни на ръцете ги правят екзотична гледка.

Като основна социална единица и като главна ценност на циганите,изследванията сочат семейството.Това са съпрузите с децата и най-близките роднини.Синтезиран образ на семейството ни дава Жан Пиер Лиежоа:

“В живота на циганите всичко се върти около семейството-основната единица в социалната организация/система от семейни групи/,икономическата граница,в която се осъществява трудът и се реализира трудовата солидарност,образователната единица,която осигурява социално възпроизводство,сигурност и защита на индивида.В изменящите се и изпълнени с несигурност и опасности условия то остава постоянно и е синоним на стабилност.”

Ромското семейство условно се типизира в три групи.

Първата група ромски семейства са традиционните.Това са най-мнаголюдните семейства,които се състоят обикновено най-малко от три поколения роднини и близки.В такова семейство влияние върху ромското дете имат не само майката и бащата,но и бабата,дядото,чичото,лелята,вуйчото,стринката,по-големите братя и сестри,братовчеди и братовчедки.В цялата тази система от роднини и близки всеки има своето място.Дори и да не живеят всички заедно при големите традиционни ромски семейства задължителна практика са честите събирания,съвместното разрешаване на конфликти и проблеми,както и общото взимане на решения,които се отнасят до всички членове на семейството.Често няколко такива семейства образуват голям и влиятелен род.

Ромите от подобно семейство обикновено живеят при сравнително добри жилищни условия.В дома се поддържа изрядна чистота,а самите къщи се строят в лицевата част на махалата,т.е.там,където свършват българските къщи.Нормално явление е роми и българи да съжителстват мирно и в разбирателство.В страната ни близо 50% от ромското население живее по селата.Макар и приблизително,поне 60-70% от ромите в България живеят в условията на ромското традиционно семейство.

Всяко ромско дете,което расте в такъв тип семейство има своето място в него и то се определя от неговата възраст,пол и здравословно състояние.От най-ранна детска възраст то е възпитавано в изключително уважение към по-възрастните,готовност да защити семейната и родова чест,привързаност и обич към всички членове на рода,опазване на семейнородовите традиции,обичаи,правила и норми на живот,ранно включване и усвояване на семейния бизнес-калайджии,ковачи,ситари,джамбази,кошничари,въжари и т.н.

В тези семейства нравствено-емоционалния свят на децата е богат,имат силна нагласа към положителна ценностна ориентация и добри възможности за бърза адаптация към умствен труд.

В онези ромски семейства,в които родителите са много млади често и непълнолетни,което е нещо нормално за ромската общност,всъпването в семейни отношения става под пълната опека и покровителство на по-старите членове на семейството.Изключителни правомощия в това отношение имат бащата и майката на младоженеца.В голямото ромско семейство покровителството се приема съвсем нормално от младоженците и те почти никога не му се съпротивляват.Но ако младите се противопоставят на покровителството или сами си изберат съпрузи,старите са категорични:приема се мярката за отлъчване или изгонване от семейството.Това е най-страшното и жестоко наказание при ромите изобщо.При съвременния начин на живот ромите са твърде консервативни по отношение на уважението и зачитане мнението на по-възрастните,моралните ценности,етичните норми и правилата на поведение.Това е основната причина точно при традиционните ромски семейства все още да присъстват дух на взаимно уважение,преданост един към друг,жертвоготовност при екстремни обстоятелства,морал и етично отношение към по-стария и по-слабия.А уважението към по-възрастните,към най-старите,най-опитните и най.мъдрите в семейството е издигнато в култ.

Интересен е начинът,по който се възпитават и отглеждат малките ромчета.Първостепенна е отново ролята на старите членове и особено на свекървата.Младата майка е длъжна безропотно да се подчинява на семейно-родовите традиции при отглеждането и възпитанието на новите поколения.Младите ромчета се възпитават по различен начин в зависимост от своя пол.В традиционното семейство възпитанието на женската челяд има за цел формирането на умения,необходими за бъдещата жена,съпруга и майка.Всичко друго,включително и доброто образование на ромските момичета остава на заден план.Момчетата се възпитават в усвояване на семейния занаят,като основна семейна ценност,чрез която бъдещият съпруг да може по-лесно да изхранва семейството си.За разлика от момиченцата с тях се свързват по-големи надежди.На традиционните семейства никак не е чужда мисълта мъжката рожба да получи по-добро образование,да вземе по-добра професия.

Втората  група ромски семейства са аномиращите или вече аномирани семейства.Голяма част от ромските деца се раждат,отглеждат и възпитават в такива семейства,т.е.в семейства,които са загубили собствената си култура,собствените си етнически характеристики и жизнени устои,на чието място не са приети нови.Явлението “аномия” деформира ромските семейства.То засяга по-податливите на външни влияния роми,като резултат от нечовешките жилищни условия в махалите.

Аномиращите се роми не могат да осъзнаят,че идват на този свят с равни права и задължения с тези на останалите хора и че и те са равноправна част от целокупния български народ.Те изоставят ценностите на собствената си култура,на собствения си живот без да възприемат на тяхно място други.

Семействата от тази група при ромите значително се отличават от традиционните семейства.Тук се откриват типичните проблеми,до които доведе преходът към демокрация: безработица,алкохолизъм,проституция,дишане на лепило като вид наркомания при подрастващите,дребни кражби,скитничество,просия,събиране на храна по кофите за боклук,липса на интерес към образованието като духовна ценност.

Проблемите на аномираните роми у нас са много сериозен национален проблем.Част от българското общество не си дояжда,боледува,страда,мизерства.Именно поради това от първостепенно значение при аномираните роми е физическото оцеляване.Те не си поставят трудни за изпълнение цели.Домовете им са малки къщурки,често колибки,сковани от подръчни материали с една,две стаи.В тях съжителстват няколко поколения роднини.Почти винаги грамада от боклуци е затрупала пространствата между къщурките.Нормално явление е липсата на водопровод и канализация.

Ромските семейства от този тип са най-многолюдни.При тях се осъществява по-високата раждаемост,защото социалната среда е с относително по-ниско културно,квалификационно и образователно равнище.

Нормално е в тези семейства децата да са свидетели или обект на физически тормоз и родителска агресия.За съжаление и това е част от тяхното ежедневие,което по-късно слага сериозен отпечатък върху психическото им здраве.

Третият основен тип ромски семейства са нетрадиционните.Те се определят най-лесно по следните факти:

  • И двамата родители са със средно образование или поне единият от тях е с висше образование;
  • Смесен брак с етнически българин/българка/ при направен избор да се живее като българи;
  • Проспериращи в частния бизнес семейства,които осъзнават значението на образованието за техните деца.

Най-характерното за тези семейства,е,че те твърдо са направили своя избор в:

  • Категоричното самоопределяне на родителите като българи и подражание на българския начин на живот;
  • Самоопределянето им като роми,но с осъзнат стремеж да живеят като българи,съхранявайки същевременно ценностите на ромския етнос.

Самоопределящите се като българи обаче често са обект на прис-

мех и същевременно на завист,но обикновено това бреме се преодолява и след две-три поколения действително се забравя истинският произход.Това е дълъг и сложен процес на асимилация,протичаща твърде болезнено.

Сложно и трудно е положението и на самоопределящите се като роми интелигентни семейства.Правейки избора да живеят като българи/европейци/,но оставяйки със своята култура,те често са обект на неразбиране и безразличие от страна на останалите роми,На тях се гледа в известен смисъл като на дезертьори.От друга страна,българите ги приемат по-радушно,вникват и разбират по-добре проблемите им,но често с доза недоверие и пренебрежение.

Ясно осъзнатият стремеж на тези семейства да наложат начина си на живот като валиден,както сред българите,така и сред ромите ги прави много сплотени,амбициозни и твърде чувствителни.

Методите за въздействие и взаимодействие с типовете семейства са диференцирани.Към традиционните ромски семейства трябва да се подхожда с много такт и уважение,с почит към семейно-родовите традиции,семеен занаят,към тяхната сплотеност и обзавеждането на дома им.

Работата с аномираните семейства е сложна и трудна.Към тях трябва да се подхожда без страх от паразити,без отвращение и пренебрежение да се влиза в задната част на ромската махала,в техните къщички.Това сближава двете страни и задължава ромското семейство на добрината и човещината да отвръща с добро,на разбирането- с разбиране.

Най-леко се взаимодейства с нетрадиционните семейства и техните деца.При тях трябва да се подхожда внимателно с направата на забележки по отношение на устната им реч и начина им на обличане,към тях трябва да се проявява тактичност.

Работата с ромските семейства има своите решения въпреки съществуващите лабиринти на трудности и специфика.Най-добрият вариант за въздействие и взаимодействие с тези семейства е този,когато ром посредничи между хората от своята култура и културата на мнозинството.

В живота на ромите всичко гравитира около семейството.То е основната градивна единица на социалната и икономическана им организация.Ромското семейство е синоним на стабилността на цялата общост:то е опората на индивида в циганската група и заема централна роля в нея.

Големите разширени семейства живеят в един дом.Обикновено към къщата на бащата се пристрояват стаи за оженилите се синове или,ако съществува пространствена и финансова възможност- се строят нови къщи в непосредствена близост с бащината.Често цели улици или микроквартали се обитават само от роднини.Между членовете на тези големи родове съществува взаимопомощт и обвързаност.В днешните условия на масова безработица,обедняване и борба за осигуряване на прехраната,това се оказва особено важно.В усилията да осигурят прехраната на семействата,ромите са пак заедно.Бащите често напускат дома си заедно с момчетата,за да търсят случайна работа в по-голям град.От ранна възраст момчетата усвояват традиционния семеен занаят.Момичетата винаги са с майката.Те се грижат за по-малките братчета и сестричета,за болния възрастен,за реда и чистотата в дома.

В семействата на ромите,за разлика от българските семейства са запазени традиционните отношения на ранна трудова социализация,предоставя се по-голяма свобода и отговорности на подрастващите.

От малки децата на ромите възприемат ролите на мъжа и на жената в тяхната група.Отношението към момичетата и жените в циганското семейство е много по-строго,отколкото към момчетата и мъжете.В ромското семейство не се допускат прояви на агресивност от страна на жените и момичетата,насочени към мъжете и момчетата.От много малки у момичетата се формират специални “добродетели”- търпение,умение да прощават и да отстъпват.Всекидневните домакински дейности,в които отново са включени предимно те,формират утях по-голямо чувство за отговорност и по-голяма дисциплинираност.

Създаването на свое семейство и раждането на повече деца повишават социалния статус на рома в общността му и са сред най-висшите традиционни ценности в ромската култура.Когато циганите разказват на какво държат най-много,те твърде често споменават на първо място”семейството ми,многото деца и сполучливото им задомяване.”

Действията на всеки човек се разглеждат като действия на член от съответното семейство.Всяка извършена грешка се преживява като грешка на семейството,всеки достоен акт заздравява авторитета на цялото семейство сред останалите роми.За тях социалната солидарност е морален закон: сираците се приютяват,възрастните се обграждат с уважение и грижи.

Семейството е мини-модел на обществото,в което се реализира.В него се осъществяват субект-субектни взаимоотношения и субект-обектни отношения- всичките са проява на култура на поведение.

Семейството е първият генетически социализиращ личността фактор.Специфичните особености на връзките и отношенията в него са: интимност,продължителност на взаимодействието,повторяемост, висока емоционална ангажираност.Семейството е една от основните педагогически системи,в които се усвояват моделите на общуване,в чиито рамки се актуализират и формират взаимоотношенията.

Известно е,че първото условие за съществуването на човека е другият човек.Отношението му към стоящия до него е основно съдържание на живота му.В тези трудни години особено важно е формиращото се гражданско общество в България да търси и предлага решения за равностойно участие на ромите в социалния живот на страната.

Многовековното съжителство на различни етнически групи в българските земи е довело до изработването на гъвкава система от социални регулатори на взаимодействията по между им,насочена към разширяване полетата на добросъседния контакт и редуциране на възможностите за избухване на конфликти.Българският народ се гордее с рационалността на тези традиционни регулатори,със спокойното си отношение към “другостта”,с толерантността си.

От всичко казано до тук следват някои изводи и препоръки:

  • Основна ценност за ромите е непоклатимата семейно-родова връзка,която е първопричината за тяхното оцеляване;
  • Съществуват три типа ромски семейства:традиционни,аномирани и нетрадиционни;
  • Ромското семейство има основно базисно значение за онтогенетичното развитие на подрастващия човек;
  • Семейното общуване изпълнява три основни функции:информационна,емоционална и регулативна;
  • Работата с ромското семейство има своите решения,въпреки очертаните трудности и специфика;
  • Ромските етнически семейства са средища за запазване на ромската културна традиция;
  • Необходимо е да се осъществява пълноценно взаимодействие с ромските семейства,като социализиращ фактор;
  • Да не забравяме,че всички хора се раждат свободни и равни по достойнство и права,че всеки човек има правото да живее свободно независимо от етническия си произход и специфични особености.