За реализирането на целите, заложени в чл. 136 ЕС ще работи в следните области (чл. 137):
-въздействие върху трудовата среда за защита на здравето и безопасността;
-условия на труд;
-информиране и консултиране на работещите;
-интегриране на отпадналите от трудовия пазар, съобразно предписанията на чл. 150, а именно:
*улесняване адаптацията към индустриалните промени, особено чрез квалификация и преквалификация;
*повишаване на завършената и продължаващата квалификация за улесняване образователната интеграция и реинтеграцията в трудовия пазар;
*улесняване достъпа до квалификация и поощряване мобилността на обучаващите се и особено на младите хора;
*стимулиране сътрудничеството между образователните и квалификационните структури и фирмите;
*развитие на обмен на информация и опит за създаване на обща квалификационна система на страните-членки;
-равенство между мъжете и жените по отношение на възможностите на трудовия пазар и при сключване на трудовите договори.
Приложението на социалната политика е основен елемент от формирането на Европейския социален модел и Европейското социално пространство. На Европейския съвет в Лисабон беше решено ЕС да изгради „по-конкурентоспособна, динамична и базирана на знания икономика, влияеща на света с устойчив икономически растеж с повече и по-добри работни места и по-голямо социално сближаване“. За тази цел беше разработена Програма за социална политика за периода 2000-2005г., която да осигури динамично взаимодействие между икономическата, социалната политика и заетостта и да засили въздействието на социалната политика като производствен фактор“
Икономическото и социално сближаване и намаляването на неизползването на човешките ресурси е свързано с управлението на политиките като „смесена политика“ за постигане на устойчив икономически и социален прогрес. Стремежът на новата Програма за социална политика е да хармонизира социалните политики около общите цели на ЕС и да ги координира в контекста на ЕВП и единната валута. Тя ще се прилага въз основа на принципа на координация на отворената политика и включва определянето на основни насоки, създаването на основа, конкретни цели и система за мониторинг на напредъка в отделните направления. В същото време прилагането на принципа на допълняемост съобразно ДЕС изисква взаимодействие между ЕС и страните-членки, както и между социалните партньори и публичните власти на държавно, регионално и местно равнище. Така формулираните подходи се конкретизират в няколко цели и дейности.