Социалната отговорност на предприемачеството и неговите бенефициенти

Отговорност към клиентите

Едно от основните задължения на всеки предприемач е неговата социална отговорност за продукта или услугата, която предлага на клиентите си. Тя се реализира чрез задължението на собственика да предлага и поддържа добросъвестно следните основни характеристики на стоката или услугата:

  • качество, отговарящо на заявеното от собственика;
  • количество, отговарящо на платената от клиента цена;
  • опаковка, отговаряща на изискванията за добросъвестно съхраняване;|
  • реклама, която да не води до подвеждане на клиента относно качества­та и функционалните характеристики на стоката или услугата;
  • предлагане на стоки и услуги, които не нарушават сигурността, бе­зопасността и здравето на клиентите.

? Създаване и изграждане на публичния образ

на предлагането на нови полезности за обществото

В пазарното стопанство, за разлика от централизираното планово сто­панство, създателите на новите полезности, както и тези, които ги предлагат на обществото, носят определени публични задължения. По този причина те са длъжни:

  • да обявят публично своята дейност (чрез съответното име, наимено­вание на използваната юридическа форма на регистрация на дейността);
  • да отбелязват по подходящ начин  всички фирмени и на нововъведе­нието идентификатори върху произвеждания продукт или услуга.

Така предприемачите обявяват публично своите намерения, своите задължения от сключения с обществото договор за производството на определени блага и заявяват социалната си отговорност за последствия­та от своята дейност.

? Създаване и изграждане на социалната значимост

от разкриването на работни места

Социалната отговорност на предприемача намира най-благодатно поле за проявление именно при създаването и поддържането на нови работни места. Причината за това трябва да се търси най-вече в обстоятелството, че в резултат на отдръпването на държавата от някои производства и свиване­то на държавната икономика, се създаде значителен резерв от свободна ра­ботна сила, част от който се насочи към новосъздаващия се частен сектор.

Следователно създаването на работни места е първата по време и най-важна социално отговорна дейност на собствениците на малък бизнес, по отношение на създаването от него социално пространство за възприемането му от обществото.

Предприемачите, с акта на наемане на новия работник, със задължения­та за неговата социална и материална осигуровка, получават благоприятната възможност за формиране и разширяване на социалното пространство. Факт, който практически го приобщава към обществото, получавайки като следствие неговото първо признание.

Следователно, колкото повече работни места разкриват предприемачи­те, толкова по-голямо ще става социалното пространство и по-бързо ще бъ­де неговото приобщаване към ценностната система на обществото.

Съществено значение в развитието на този процес има една много важна черта на създаването на нови работни места от предприемачите. Тя се състои в обстоятелството, че в повечето от случаите материалните последствия от за­емането на определена длъжност (от сключването на трудов договор) се прех­върлят върху цялото семейство във вид на доход за семейството. По този на­чин се формира нов социален кръг, който се наслагва върху сформираното от предприемача социално пространство, като значително го разширява.

? Създаване и изграждане на социалните програми на собствениците на малък бизнес

В изграждането на новото социално пространство обществените очак­вания се свързват с формулирането и публичното обявяване на конкретни социални програми, обясняващи целите, задачите и средствата, е които ще бъдат постигнати социалните отговорности на предприемачите. Така об­ществото получава информация не само за социалните ориентири на дей­ността им, но и задава параметрите на публичния контрол.

Социалните програми на новите предприемачи и собствениците на ма­лък бизнес могат да бъдат ориентирани в следните направления:

  • обучение и подготовка на персонала;
  • социални дейности: почивка, храна, транспорт и пр.;
  • благотворителна дейност;
  • материална подкрепа на образователни и културни институции;
  • материална подкрепа на екологични програми;
  • материална подкрепа на спортни и физически прояви;

•           материална подкрепа на публични и социални дейности: домове за
стари хора, домове за деца и юноши и други.

В същото време, предприемачите са поставени пред един много сериозен избор. Основно преимущество на новите предприемачи, пред тези които са се.установили трайно в дадена пазарна ниша, са по-ниските разходи, вклю­чително и социалните. По този начин новите предприемачите постигат по-добро съотношение разходи-цена.

Следователно социализацията на всяка търговска, производствена или друга дейност има своята цена и тя трябва да бъде внимателно преценена от прилагащите я предприемачи.

? Създаване на позитивни примери на малък бизнес за младите хора

В осъществяването на прехода към пазарно стопанство новите предп­риемачи носят особена отговорност към нацията и особено към младите хора в страната. Тя се състои в обстоятелството, че едновременно с изгражда­нето на собствената икономическа независимост, материално благополучие и социален престиж новите предприемачи създават практически новите по­зитивни примери за подражание от страна на младите хора в България.

В историята на общественото развитие позитивният пример е бил, е и ще бъде един от най-конструктивните уроци за обучение и подражание от страна на подрастващото поколение.

Още повече, че тези примери у нас са били заличени от обществената памет за почти 50 години и образът на self-made man са почти забравени или непознати за новото поколение.

Отсъствието на позитивни предприемачески примери, необявяването им и непризнаването им в обществото създава негативна нагласа и насочва действията на младите хора в деструктивна насока, още повече, че „лошите“ примери на бизнес днес са твърде много, като се започне с този на самата държава.

? Организатор на икономията на личното и общественото време (невъзвратимия ресурс) в социалните общности

Често пъти младите хора у нас (но не само те) обсъждат с часове успе­хите на другите страни в различни сфери – организацията на обществото, на производството, спорта, продажбите на стоки и услуги, обслужването и сер­виза на коли, хора и пр.

В същото време е много интересно да сравним ежедневието на младите хора примерно в САЩ, Дания, Холандия и други страни с ежедневието на младите хора в България.

Икономията на време и рационалното отношение към времето е част от културата на обществото и тя създава и възпитава още в началните години у младите хора култ към времето. В САЩ то битува под масовия израз „вре­мето е пари“ и непрекъснато се подхранва от примерите на успешната биз­нес практика чрез средствата за масова комуникация, пресата, киното и дру­ги информационни средства.

Ето защо днес е необходимо нацията да се вгледа в т.нар. успели или развити пазарни страни, в тяхната организация на живот и отношението на члено­вете на обществото към „времето“ и най-сетне да разбере, че никой друг не е създал тези условия и този стандарт на живот освен те самите.

Това те са постигнали обаче с много, много труд и икономия на време, като са дали възможност на най-способните членове на обществото, с най-висока будност, настойчивост и предприемчивост да водят нацията напред. [ователно новите предприемачи днес имат като едно от най-отговорните си социални задължения да дадат пример на обществото и най-вече на млаите хора, че не е възможно създаването, развитието и трайното утвърждане на собствения бизнес без новото отношение към най-ценния ресурс в обществото – времето.

То се изразява не само във физическото удължаване на личния работен (да работим примерно по 16-18 часа на ден), но и в рационализирането и оптимизирането на неговото използване в рамките на предприятието, пестенето и използването на всяка минута.

? Създаване и организиране на публичното пространство, освободено от държавата

Изминалите години от началото на прехода към пазарно стопанство убедително показаха, че както природата, така и обществото не търпят празни пространства. Отдръпването на държавата от много от нейните доскоро изключително привилегировани сфери и дейности, като производството на материални и духовни ценности, защита на производителите, организацията и провеждането на образованието и преквалификацията на кадрите и много други за учудване на мнозина не предизвика съществуването на празни пространства и черни дупки в икономиката и другите обществени сфери. Частната инициатива много скоро и с невероятна амбиция показа на държавата, че това което тя е правила досега, може да бъде направено по-добре, по-бързо и с по-ниски разходи от новия предприемач.

Анализът на извършеното дотук от страна на новите собственици разкрива две основни линии на поведение и конкретни организационни форми:

– първата е свързана със заемането на освобождаваните от държавата и нейните организации социални пространства

Новосъздаващият се частен бизнес сам създаде потребността от своето обучение и преквалификация и практически сам я „потреби“. Практиката показа, че сферата на обучение е една от първите проспериращи частни дейности и една от най-привлекателните предприемачески ниши за частния бизнес.

– втората линия на поведение е свързана със самоорганизацията на новите предприемачи във връзка със защитата на собствените си интереси.

Още в първите начални стъпки новите собственици на малък бизнес осъзнаха обективната необходимост и преимущества от създаване и развитие на органи и институции за защита на собствените интереси. Основна причина за това бе незаинтересоваността и дистанцирането на старата държавна администрация от проблемите на новия бизнес. По този начин в старото обществено пространство се появиха нови социални образувания (публини по своя характер), които направиха сериозна заявка със своята активна законодателна, организационна и информационна дейност за практическо разширяване на новото социално пространство.

Конкретният им образ придоби най-различни форми, но някои от най-важните са: търговско-индустриални камари, браншови сдружения/асоциации на застрахователните дружества, на частните туристически фирми, на частните фермери и много други. Тяхната дейност се изразява в:

  • защита на интересите на членовете пред държавата и нейните институции;
  • организиране на подбор, обучение и преквалификация на новите предприемачи и техните сътрудници;
  • организиране и подпомагане на външнотърговската дейност на члено­вете;
  • консултантска и информационна дейност.

Всичко това новите предприемачи правят със собствени средства, по собствена инициатива, но не само в защита на собствения си интерес. С тези си действия те изграждат институционалната структура на новото социално пространство на пазарното стопанство и по този начин създават значителни улеснения за младите предприемачи, които ще имат възможността да полз­ват всички услуги на новата предприемаческа среда.