Едно от основните задължения на всеки предприемач е неговата социална отговорност за продукта или услугата, която предлага на клиентите си. Тя се реализира чрез задължението на собственика да предлага и поддържа добросъвестно следните основни характеристики на стоката или услугата:
- качество, отговарящо на заявеното от собственика;
- количество, отговарящо на платената от клиента цена;
- опаковка, отговаряща на изискванията за добросъвестно съхраняване;|
- реклама, която да не води до подвеждане на клиента относно качествата и функционалните характеристики на стоката или услугата;
- предлагане на стоки и услуги, които не нарушават сигурността, безопасността и здравето на клиентите.
? Създаване и изграждане на публичния образ
на предлагането на нови полезности за обществото
В пазарното стопанство, за разлика от централизираното планово стопанство, създателите на новите полезности, както и тези, които ги предлагат на обществото, носят определени публични задължения. По този причина те са длъжни:
- да обявят публично своята дейност (чрез съответното име, наименование на използваната юридическа форма на регистрация на дейността);
- да отбелязват по подходящ начин всички фирмени и на нововъведението идентификатори върху произвеждания продукт или услуга.
Така предприемачите обявяват публично своите намерения, своите задължения от сключения с обществото договор за производството на определени блага и заявяват социалната си отговорност за последствията от своята дейност.
? Създаване и изграждане на социалната значимост
от разкриването на работни места
Социалната отговорност на предприемача намира най-благодатно поле за проявление именно при създаването и поддържането на нови работни места. Причината за това трябва да се търси най-вече в обстоятелството, че в резултат на отдръпването на държавата от някои производства и свиването на държавната икономика, се създаде значителен резерв от свободна работна сила, част от който се насочи към новосъздаващия се частен сектор.
Следователно създаването на работни места е първата по време и най-важна социално отговорна дейност на собствениците на малък бизнес, по отношение на създаването от него социално пространство за възприемането му от обществото.
Предприемачите, с акта на наемане на новия работник, със задълженията за неговата социална и материална осигуровка, получават благоприятната възможност за формиране и разширяване на социалното пространство. Факт, който практически го приобщава към обществото, получавайки като следствие неговото първо признание.
Следователно, колкото повече работни места разкриват предприемачите, толкова по-голямо ще става социалното пространство и по-бързо ще бъде неговото приобщаване към ценностната система на обществото.
Съществено значение в развитието на този процес има една много важна черта на създаването на нови работни места от предприемачите. Тя се състои в обстоятелството, че в повечето от случаите материалните последствия от заемането на определена длъжност (от сключването на трудов договор) се прехвърлят върху цялото семейство във вид на доход за семейството. По този начин се формира нов социален кръг, който се наслагва върху сформираното от предприемача социално пространство, като значително го разширява.
? Създаване и изграждане на социалните програми на собствениците на малък бизнес
В изграждането на новото социално пространство обществените очаквания се свързват с формулирането и публичното обявяване на конкретни социални програми, обясняващи целите, задачите и средствата, е които ще бъдат постигнати социалните отговорности на предприемачите. Така обществото получава информация не само за социалните ориентири на дейността им, но и задава параметрите на публичния контрол.
Социалните програми на новите предприемачи и собствениците на малък бизнес могат да бъдат ориентирани в следните направления:
- обучение и подготовка на персонала;
- социални дейности: почивка, храна, транспорт и пр.;
- благотворителна дейност;
- материална подкрепа на образователни и културни институции;
- материална подкрепа на екологични програми;
- материална подкрепа на спортни и физически прояви;
• материална подкрепа на публични и социални дейности: домове за
стари хора, домове за деца и юноши и други.
В същото време, предприемачите са поставени пред един много сериозен избор. Основно преимущество на новите предприемачи, пред тези които са се.установили трайно в дадена пазарна ниша, са по-ниските разходи, включително и социалните. По този начин новите предприемачите постигат по-добро съотношение разходи-цена.
Следователно социализацията на всяка търговска, производствена или друга дейност има своята цена и тя трябва да бъде внимателно преценена от прилагащите я предприемачи.
? Създаване на позитивни примери на малък бизнес за младите хора
В осъществяването на прехода към пазарно стопанство новите предприемачи носят особена отговорност към нацията и особено към младите хора в страната. Тя се състои в обстоятелството, че едновременно с изграждането на собствената икономическа независимост, материално благополучие и социален престиж новите предприемачи създават практически новите позитивни примери за подражание от страна на младите хора в България.
В историята на общественото развитие позитивният пример е бил, е и ще бъде един от най-конструктивните уроци за обучение и подражание от страна на подрастващото поколение.
Още повече, че тези примери у нас са били заличени от обществената памет за почти 50 години и образът на self-made man са почти забравени или непознати за новото поколение.
Отсъствието на позитивни предприемачески примери, необявяването им и непризнаването им в обществото създава негативна нагласа и насочва действията на младите хора в деструктивна насока, още повече, че „лошите“ примери на бизнес днес са твърде много, като се започне с този на самата държава.
? Организатор на икономията на личното и общественото време (невъзвратимия ресурс) в социалните общности
Често пъти младите хора у нас (но не само те) обсъждат с часове успехите на другите страни в различни сфери – организацията на обществото, на производството, спорта, продажбите на стоки и услуги, обслужването и сервиза на коли, хора и пр.
В същото време е много интересно да сравним ежедневието на младите хора примерно в САЩ, Дания, Холандия и други страни с ежедневието на младите хора в България.
Икономията на време и рационалното отношение към времето е част от културата на обществото и тя създава и възпитава още в началните години у младите хора култ към времето. В САЩ то битува под масовия израз „времето е пари“ и непрекъснато се подхранва от примерите на успешната бизнес практика чрез средствата за масова комуникация, пресата, киното и други информационни средства.
Ето защо днес е необходимо нацията да се вгледа в т.нар. успели или развити пазарни страни, в тяхната организация на живот и отношението на членовете на обществото към „времето“ и най-сетне да разбере, че никой друг не е създал тези условия и този стандарт на живот освен те самите.
Това те са постигнали обаче с много, много труд и икономия на време, като са дали възможност на най-способните членове на обществото, с най-висока будност, настойчивост и предприемчивост да водят нацията напред. [ователно новите предприемачи днес имат като едно от най-отговорните си социални задължения да дадат пример на обществото и най-вече на млаите хора, че не е възможно създаването, развитието и трайното утвърждане на собствения бизнес без новото отношение към най-ценния ресурс в обществото – времето.
То се изразява не само във физическото удължаване на личния работен (да работим примерно по 16-18 часа на ден), но и в рационализирането и оптимизирането на неговото използване в рамките на предприятието, пестенето и използването на всяка минута.
? Създаване и организиране на публичното пространство, освободено от държавата
Изминалите години от началото на прехода към пазарно стопанство убедително показаха, че както природата, така и обществото не търпят празни пространства. Отдръпването на държавата от много от нейните доскоро изключително привилегировани сфери и дейности, като производството на материални и духовни ценности, защита на производителите, организацията и провеждането на образованието и преквалификацията на кадрите и много други за учудване на мнозина не предизвика съществуването на празни пространства и черни дупки в икономиката и другите обществени сфери. Частната инициатива много скоро и с невероятна амбиция показа на държавата, че това което тя е правила досега, може да бъде направено по-добре, по-бързо и с по-ниски разходи от новия предприемач.
Анализът на извършеното дотук от страна на новите собственици разкрива две основни линии на поведение и конкретни организационни форми:
– първата е свързана със заемането на освобождаваните от държавата и нейните организации социални пространства
Новосъздаващият се частен бизнес сам създаде потребността от своето обучение и преквалификация и практически сам я „потреби“. Практиката показа, че сферата на обучение е една от първите проспериращи частни дейности и една от най-привлекателните предприемачески ниши за частния бизнес.
– втората линия на поведение е свързана със самоорганизацията на новите предприемачи във връзка със защитата на собствените си интереси.
Още в първите начални стъпки новите собственици на малък бизнес осъзнаха обективната необходимост и преимущества от създаване и развитие на органи и институции за защита на собствените интереси. Основна причина за това бе незаинтересоваността и дистанцирането на старата държавна администрация от проблемите на новия бизнес. По този начин в старото обществено пространство се появиха нови социални образувания (публини по своя характер), които направиха сериозна заявка със своята активна законодателна, организационна и информационна дейност за практическо разширяване на новото социално пространство.
Конкретният им образ придоби най-различни форми, но някои от най-важните са: търговско-индустриални камари, браншови сдружения/асоциации на застрахователните дружества, на частните туристически фирми, на частните фермери и много други. Тяхната дейност се изразява в:
- защита на интересите на членовете пред държавата и нейните институции;
- организиране на подбор, обучение и преквалификация на новите предприемачи и техните сътрудници;
- организиране и подпомагане на външнотърговската дейност на членовете;
- консултантска и информационна дейност.
Всичко това новите предприемачи правят със собствени средства, по собствена инициатива, но не само в защита на собствения си интерес. С тези си действия те изграждат институционалната структура на новото социално пространство на пазарното стопанство и по този начин създават значителни улеснения за младите предприемачи, които ще имат възможността да ползват всички услуги на новата предприемаческа среда.